Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

редакция без резюме
== Съуправление с Роман Лакапин ==
[[File:Porphyrogenetus.jpg|thumb|180px|left|Изображение на император Константин VII Порфирогенет, 913 – 959, коронован от Христос.]]
 
Присвоявайки титлите „[[Василевс]]“ и „[[Василеопатор]]“, Роман фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през [[927]] г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I (България)|Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на българите“ и обособяване на независима българска патриархия.
 
В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин. Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенет има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
 
Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенет има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
 
== Самостоятелно управление ==
Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток, византийските военачалници постигат променливи успехи срещу [[араби]]те в [[Сирия]] и северна [[Месопотамия]]. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на „гръцкия огън“. Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]], императорът става кръстник на княгиня [[Олга Киевска]]. Установени са дипломатически отношения с [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] в Испания и с императора на т.нар. [[Свещена Римска империя]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералите си, както и върху енергичната си съпруга Елена. Константин VII умира в 959 г., според слуховете отровен от снаха си [[Анастасо-Теофано|Теофано]].
 
Константин VII подобрява администрацията на империята. Издава няколко новели (закони) за защита на селските общини и войнишкото население от домогванията на едрите земевладелци. Той е образован владетел с литературни интереси, учен и [[писател]]. Негови са творбите ''„[[За управлението на империята]]“, „За темѝте“, „[[Книга за церемониите]]“'', и др. Дава ценни сведения за [[българи]]те и други народи.
Анонимен потребител