Диван (учреждение): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
Посредством арабската традиция в [[Близкия изток]] основен орган на държавната власт в [[Османската империя]] става диванът – личният съвет на [[султан]]а. По време на завоюването на [[Балкани]]те през [[XIV век]] племенният съвет на [[бей]]овете под влияние на арабско-персийската традиция се превръща в диван, в който се включват всички висши служители начело с [[везир]]а, председателствал неговите заседания (впоследствие [[велик везир]]).
 
В края на [[XIV век]], поради нарасналата сложност на управлението, се появява висшата [[везир]]ска длъжност „[[велик везир]]“ – пръв помощник и съветник на султана. Освен везирите (4-ма към [[XVI век]]), в османския [[Държавен съвет на Османската империя|държавен съвет]] участват всички командващи основните родове войски – 2двамата [[бейлербей]]ове на [[Румелия]] и [[Анатолия]], [[ага]]та на [[еничарски корпус|еничарския корпус]], [[капудан паша]]та на [[флот]]а, както и [[дефтердар]]ят (ръководителят на дефтерхането – висшето финансово учреждение), [[нишанджия]]та (пазителят на [[държавен печат|държавния печат]], началник на дворцовата канцелария), [[кадъаскер]]ът (прекият началник на [[съдия|съдии]]те) и [[шейх юл-ислям]]ът (върховна духовна длъжност в империята).
 
До края на [[XVI век]] диванът има чисто консултативни функции, като обикновено султанът дори не присъства пряко на заседанията му, а обмисля съветите на дивана, слушайки заседанията му от съседна стая в [[Топкапъ сарай]].