Максимилиан I: Разлика между версии

Максимилиан е роден на [[22 март]] [[1459]] г. във [[Винер Нойщат]], днешна [[Австрия]]. Той е син на свещения римски император [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих III]] и на португалската инфанта [[Елеонора-Елена Португалска|Елеонора]] (1436 – 1467), дъщеря на португалския крал [[Дуарте]]. През 1477 г. се жени за [[Мария Бургундска]], херцогиня на [[Бургундия]], чрез която разширява домена на Хабсбургите с наследствените ѝ земи в [[Бургундско херцогство|Херцогство Бургундия]], Независима провинция Бургундия и по-голямата част от Нидерландия. Това активизира старото съперничество с Франция за контрола на тези области, за което Максимилиан започва война срещу крал [[Луи XI]], чиито войски са разбити в битката при Enguinegatte през 1479 г. Това затвърждава властта на Максимилиан над богатите нидерландски провинции [[Фландрия]], [[Ено]], [[Брабант]], [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]], [[Люксембург]], [[Холандия]] и [[Зеландия]], а също и във [[Франш Конте]] и в други граничещи с Франция области. Победите на Максимилиан издигат престижа на Хабсбургите в цяла Европа. Така още на млади години Максимилиан се проявява като енергичен владетел, способен да укрепи властта на династията и да извърши неотложни преобразувания в остарялата система на управление в Германия и Австрия. Същевременно Фридрих III започва да интегрира сина си в управлението на империята, отстъпвайки фактически реалната власт в ръцето му. Така през [[1486]] г. Максимилиан е избран за [[курфюрст]] и крал на Германия.

През [[1491]] г. Максимилиан получава [[Тирол]] и [[Предна Австрия]] от братовчед си граф Сигизмунд Австрийски. След смъртта на император Фридрих III през 1493 г. Максимилиан наследява и [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Карниола|Крайна]] и окончателно обединява австрийските владения на Хабсбургите в Австрия, като неин единствен Ерцхерцог.

През 1500 Максимилиан наследява и графство [[Горица и Градишка|Горица]] в [[Източен Тирол]]. Намесата на ерцхерцога в борбата за баварското наследство присъединява към владенията му [[Куфщайн]] и [[Ратенберг]].

Управлението на Максимилиан в Австрия е важен етап от развитието на австрийската държава. Ерцхерцогът предприема широк кръг от реформи в системата на управление на Австрия. През 1493 той разделя страната на две области [[Горна Австрия]] ([[Тирол]] и [[Предна Австрия]]) и [[Долна Австрия]] ([[Австрия]], [[Щирия]], [[Каринтия]] и [[Карниола|Крайна]]). Във всяка от двете области е организирано самостоятелно управление, съставено от наместник на ерцхерцога и негов съвет. Във Виена е учредено обща за двете части на страната хазна, чието седалище по-късно е преместено в Инсбрук. През 1498 г. Максимилиан създава окончателния облик на висшето държавно управление: Придворен съвет (висш административен и съдебен орган), Придворна палата (висш финансов и фискален орган), Придворна канцелария (орган, подготвящ законопроекти). В резултат на реформите на Маскимилиан е организирана нова по-централизирана система на управление на Австрия, което създава условия за по-тясно обединение на родовите имения на Хабсбургите в Австрия в единна Хабсбургска монархия. Цетнтрализаторската политика на Максимилиан I предизвиква остра съпротива от страна местните феодали. През 1502 г. в един от [[ландтаг|ландтазите]] в [[Долна Австрия]] местните аристократи въстават срещу централизаторските стремежи на ерцхерцога. Максимилиан, притиснат от финансовите нужди на войната срещу турците и тази в Италия, е принуден да направи някои отстъпки и оставя съдебните привилегии на първото съсловие. През 1518 в придворния съвет са включени и представители на ландтазите.