Онуфрий Попович Хилендарски: Разлика между версии

== Биография ==

Светското му име е Богдан (също Бойчо, Богданчо) Попиванов Минков. Роден е в село [[Енина]], Казанлъшко, в семейството на местния духовник при църквата „Св. Петка“ хаджи Йован (поп Иван). Точната година на раждането му не е известна, предполага се, че е роден около 1790-1797 г. От 1814 г. работи заедно с баща си като учител в родното си село, преподавайки на говорим български. Преподава „Славянска граматика“, като използва за приблизително 40-те си ученици „Кириакодромион сиреч Неделник“ на [[Софроний Врачански]]. През 1816 заминава за [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където приема монашеското име Онуфрий. След 1821 г. пребивава в Сърбия, а от 1829 г. в Русия. След това той е заедно с баща си в Букурещ, където двамата събират 15 000 гроша. През 1830 се завръща за кратко в Казанлък, след което с баща си Иван се отправят към [[Божи Гроб]] в [[Йерусалим]]. След завръщането им той отива отново в [[Света гора|Атон]]. През 1836 г. се връща в [[Казанлък]] и проповядва за независима българска църква, като дори е предложен за епископ. Написва около 1840 година преправка на „История славяноболгарская“ от Паисий. През 1847 в [[Цариград]] се запознава с [[Александър Екзарх]] и [[Неофит Бозвели]] и съставя молба за строежа на български православен храм в османската столица. Онуфрий е и първият свещеник в храмa [[Свети Стефан (Цариград)|"Свети Стефан"]] в [[Цариград]]. Той е владеел добре гръцки, сръбски, румънски, турски и руски език, което го е улеснявало при неговите пътувания, контакти и работа. Годината 1854 Онуфрий прекарва в Белград. В края на 50-те години на XIX век отива в [[Хилендар]]. Според някои предположения той умира около 1865 година в Хилендарския манастир, a според чешкия славист д-р Марцел Черни Онуфрий Хилендарски е роден през 1796 или 1797 г., а е починал през 1871 година.

 

==Литература==