Анастасия Николаевна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махнах текст, който според мен не е за енциклопедия
Ред 27:
| подпис = Anasig-1-.gif
}}
'''Анастасия Николаевна Романова''' (на [[руски език|руски]] – ''Анастасия Николаевна Романова'') е [[велика княгиня]], четвъртата и най-малка дъщеря на императора на [[Руска империя|Русия]] [[Николай II (Русия)|Николай II Романов]] и императрица [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра Фьодоровна]], [[Екзекуция на фамилията Романови|разстреляна]] заедно с останалите членове от семейството в подземието на къщата Ипатиев в [[Екатеринбург]] на 17 юли 1918 г.
Масовият гроб близо до Екатеринбург, където са намерени останките на царя, жена му и трите им дъщери е открит през 1991 г., а останките на Алексей Николаевич и тези на Анастасия или по-голямата ѝ сестра [[Мария Николаевна (1899 – 1918)|Мария]] са открити през 2007 година.
 
След нейната смърт се пускат слухове, че е жива и около 30 жени твърдят, че са спасилата се по чудо княгиня, но всички те са разобличени в лъжа. Канонизирана е заедно с родителите си, сестрите си и брат си през август 2000 година на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква.
 
== Биография ==
=== Детство ===
Родена е в [[Петерхоф]] на [[18 юни]] ([[5 юни]] по [[стар стил]]) [[1901]] година. По време на [[Първата световна война]] шие бинтове за войниците. През [[1917]] година заедно със семейството си е поставена под арест. На [[17 юли]] [[1918]] година е разстреляна в [[Екатеринбург]]. Заедно с родителите си, сестрите и брат си са обявени за новомъченици на Русия на юбилейния Архиерейски събор на [[Руска православна църква|Руската православна църква]] през август [[2000]] година. По-рано, през [[1981]] година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.
 
=== Заточение ===
== По чудо спасена? ==
=== Разстрел ===
 
== Легендата за оцеляването ==
Съществува легенда, че княгиня Анастасия се е спасила от екзекуцията и напуснала страната. След [[1920]] година множество дами в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Но всичко това са лъжи. Истинската Анастасия е убита заедно със семейството си на 17 юли 1918 година, което доказват и откритите неотдавна останки, които след ДНК анализ са идентифицирани от американци и руснаци, като [[Алексей Николаевич]] и 1 от сестрите му. Макар че американците продължават да твърдят, че Анастасия е тази, която е намерена в гроба заедно с Алексей, руснаците смятат, че намерената е Мария, която е по-голяма от Анастасия с 2 години.
 
== Българската версия на спасението? ==
Има и българска версия на спасението на княгиня Анастасия и княз Алексей, под имената [[Елеонора Крюгер]] и [[Георги Жудин]]. Ето историята, разказана от Йорданка Трополова пред [[вестник]] „Български дипломатически преглед“:
 
''„Статията е поместена през 1995 г. в бр. 28 на старозагорския вестник „Днес“ и разказва следното: През юли 1953 г. – тогава 16-годишен ученик – Петър Христов Петров от град Каварна, попада в болницата в Балчик и лежи в една стая с белогвардееца Петър Замяткин. Опасявайки се, че няма да оживее, руснакът му поверява странна история. Като подпоручик от ескадрона за охрана на царското семейство се ползвал с доверието на Николай II. Един ден бил повикан от царя и в присъствието на военния министър и духовно лице му била поверена отговорна тайна мисия – да изведе две от царските деца – Алексей и Анастасия, и да ги скрие в родното си село близо до Одеса, докато дойде специален пратеник да ги вземе, ако нещата „се оправят“. Дали му пари, злато и скъпоценности и той отвел децата, преоблечени като монахини. Но последвал [[Екзекуция на фамилията Романови|разстрелът на царското семейство]], пратеникът така и не дошъл и тъй като било опасно да останат в Русия, решили да избягат с кораб, отплаващ от Одеса за Александрия. В последния момент на пристанището пристигнала червена кавалерия и започнала стрелба по пътниците на палубата (той предполагал, че целта била Анастасия).''
''Куршумът прострелял кучето, което тя държала на гърдите си, а нея само ранил. След много митарстване – от Турция в Сърбия и оттам в България – пристигнали в София. Тук момчето се разболяло и го настанили в болница, където Замяткин се сближил със заможен пациент от Казанлък. Той предложил да настани бездомниците в къща на свои познати в село, близо до Казанлък (Замяткин обаче не споменал името на селото).“''
 
През 2012 г. писателят Христо Караястоянов описва хипотетичното спасяване на Анастасия в България и живота ѝ в българско село. Романът му „Името“ печели и награда на Хеликон за 2012 г.
 
== Външни препратки ==