Любка Биаджони: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 28:
След София Биаджони записва [[философия]] в Рим. За този свой интерес тя казва: „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение“.<ref name="Жената" /> Наред със следването си работи като асистент-диригент в много продукции, между които в ''Suntory Hall'', [[Токио]], в ''Arena di Verona'', при ''[[Залцбург|Залцбургския музикален фестивал]]'', в [[Генуа]] и др. Нейният репертуар се простира от [[Моцарт]], [[Винченцо Белини|Белини]] и [[Росини]] през [[Верди]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]] до [[Рихард Щраус]]. По-късно Любка Биаджони изучава също [[теология]] във [[Франкфурт на Майн]].
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и [[Валерий Гергиев]].
След като спечелва диригентски конкурс на [[Виенски камерен оркестър|Виенския камерен оркестър]] през 1996 г., Биаджони предприема с ансамбъла турне из [[Австрия]], което завършва с изпълнение във виенския ''[[Концертхаус]]''. През същата година тя дирижира ''[[Манон Леско]]'' на [[Джакомо Пучини|Пучини]] в [[Лука]], [[Пиза]] и [[Виареджо]] и изнася продукция с ''[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]'' на [[Моцарт]] в ''Megaro Mousikis;'' в [[Атина]].
| |||