Йозеф Добровски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| роден-място = [[Дьор]], [[Австрийска империя]]
| починал-място = [[Бърно]], [[Австрийска империя]]
| националност = [[чехи|чех]]
| вложки =
| общомедия =
Ред 17:
Следва философия и богословие в [[Карлов университет|Карловия университет]]. Изучава задълбочено [[арабски език]], [[халдейски език]] и [[староеврейски език]]. <ref>[http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dobrovsky.html Йозеф Добровски в Библиотека Славика]</ref>
Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език. <ref>[http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dobrovsky.html Йозеф Добровски в Библиотека Славика]</ref>
Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя [[Старобългарски език|старобългарския език]], наричан от него ''lingua slavica''. В този смисъл той е основополжник на [[кирилометодиевистика]]та. <ref>[http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dobrovsky.html Йозеф Добровски в Библиотека Славика]</ref>
През 1792 г. Йозеф Добровски критикува [[Август Шльоцер]], че отделя българския от [[славяносръбски език|славяносръбския]]. <ref>{{cite book
== Отбелязвания ==
{{източник|В годината на навършването на век от кончината на Йозеф Добровски, през 1929 година излиза на [[немски език]] „История на българския език“ от академик [[Стефан Младенов]]. С този [[Magnum opus]] талантливият българист добива световна известност, като на книгата са посветени десетки рецензии от най-видните езиковеди по това време – [[Григорий Илински]], [[Тадеуш Лер-Сплавински]], [[Степан Кулбакин]], Евфимий Карски, [[Антоан Мейе]], [[Милош Вайнгард]] и други.
|2017|06|30}}
== Източници ==
<references />
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Кирилометодиевистика]]
[[Категория:Чешки езиковеди]]
| |||