Димитър Пинджуров: Разлика между версии

Димитър Пинджуров е роден в тиквешкото село [[Ваташа]].<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.</ref> Учи в Кавадарци, а по-късно в Българската мъжка гимназия в [[Солун]]. След дипломирането се връща във Ваташа, където работи като учител. Присъединява се към ВМОРО. В пролетта на 1905 година се включва в четата на войводата [[Добри Даскалов]]. След Младотурската революция от 1908 Пинджуров се премества в [[Гевгелия]] и става един от ръководителите на Народната федеративна партия (Българска секция). Бори се с гркоманството в този край. През 1911 година се завръща в родната Тиквешия. Същата година се жени, но след започналите репресии на младотурците се присъединява в четата на войводата [[Христо Чернопеев]] с която участва в Балканската война. През юни 1913 година е помощник-войвода на чета по време на [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]]. Майка му Наца Арсова Пинджурова, която също е дългогодишна деятелка на ВМОРО, участва във въстанието и е подложена на жестокости от сърбите.<ref>[http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2EDD8A143464144FA8B9206D83876773 Неготино се претворилo во пекол, цели фамилии гореле во огнот, в. Утрински весник, 4.08.2007 г.]</ref> е убита през въстанието от сръбски войници.<ref>[http://wwwmobile.focuse-79.com/news-64805.net/?id=f9561html ПетреАрхивите Камчевски:за Тиквешкото въстание оставипроговарят дълбока следа в историята на този край, Агенция Фокус, 615.0706.20082013 г.Румен Жерев, посетенE79 на 20.09.2011 гNews.]</ref> След потушаването на въстанието се премества със семейството си в [[Струмица]], която е предадена на България, работейкии работи като учител. На 5 март в Струмица се ражда синът му, а неговият кум Чернопеев, му дава името [[Страшо Пинджур|Страхил]]. Участва като подофицер с Българската армия в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] и загива в [[Криволашко сражение (1915)|Криволашкото сражение]] през есента 1915 година.<ref>Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. [http://a1on.mk/archives/539955 A1ON, 15/10/2015.]</ref>