Св. Андрей (начално училище в Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
Организирано обучение на деца към Пловдивската католическа енория започва през януари 1854 по предложение на епископ [[Андреа Канова]]. То не е систематично.
Първоначалното мъжко училище „Св. Аднрей“ е основано на 31 юли 1863 г. от [[Успенци (конгрегация)|свещеници-успенци]] – Викторин Галабер, Лопир и Бартелеми. Три години по-късно към тях се присъединява и Александър Шелие. През 1870 г. училището се поема от отец [[Александър
През [[Руско-турската война]] училището е преобразувано на болница за ранени българи от средногорските и родопски села. През 1907 г. [[Роберто Менини|Роберт Менини]] поверява училището на българските мирски свещеници при Пловдивската катедрала „[[Свети Лудвиг (Пловдив)|Св. Лудвиг]]“. Директор на училището е отец Георги Гиев. [[Министерство на образованието и науката на България|Министерството на просветата]] издава необходимите сертификати и признава свещениците за учители. След [[Балкански войни|Балканските войни]] в училището са настанени 600 тракийски бежанци. На 31 юли 1923 г. училището е признато за народно училище, а отците-преподаватели – Георги Гиев, Франц Пъчев, Йосиф Гроздев и Антон Карагьозов за назначени и признати за народни учители с щатна категория и заплата.<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г. </ref>
| |||