Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1929 година: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
След сблъсъка с комунистическото крило в организацията на [[Берлинска конференция на ВМРО (обединена)|Берлинската конференция]] и налагането от страна на комунистите на [[Димитър Влахов]] като член на Централния комитет и Задграничното представителство, националреволюционерите в организацията се събират през есента на 1929 година в турската столица Цариград на нова конференция.
Конференцията заседава в продължение на пет дни в дома на [[Михаил Герджиков]]. Присъстват [[Павел Шатев]], Герджиков, [[Георги Занков|Занков]], [[Филип Атанасов]], [[Христо Цветков]], [[Славе Иванов]], [[Петър Карчев]], [[Христо Ампов]] и [[Йосиф Кондов]]. Опит да проникне на конференцията прави и [[Лазар Поповски]], който обаче не е допуснат като сръбски агент. Очакваният комунистически представител [[Соломон Голдщайн|Черски]] не пристига. Делегатите от Егейска Македония Захо Захов, живеещ в Солун като югославски поданик и Георги Арабаджиев, служител в солунски хотел не пристигат. Не пристигат и делегатите от Вардарска Македония д-р Тома Фиданчев и Йосиф Анастасов, които обаче упълномощават да ги представляват съответно Герджиков и Ампов.<ref name="Ампов 128">Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 128.</ref>
Първият доклад е изнесен от Ампов като секретар на Областния комитет и засяга изключително организационни въпроси на Трета революционна област (Пиринска Македония и емиграцията). Вторият доклад е изнесен от Карчев, който се спира на идейните основи на ВМРО (обединена). Третият и най-обширен доклад е на Герджиков. В него той прави исторически преглед на македоно-одринското националноосвободително движение, на перипетиите и катастрофите му, които донасят на България и Македония Балканската и Първата световна война, разглежда поуките от тях и новите пътища за борба след войните. В докладите и на Карчев и на Герджиков се казва, че единственият път е балкански единен революционен фронт на всички национал- и социалреволюционни движения с подкрепата на СССР.<ref name="Пандев 14">Пандев, Константин. Предговор към: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 14.</ref><ref name="Ампов 128"/>
| |||