Константинопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 74:
През [[Август|'''''август''''']] [[913|'''''913''''' г.]] българската армия отново се развръща пред константинополските стени, с окопен вал от ''[[Златен рог|Златния рог]]'' до [[Мраморно море]] напълно откъсва града от материка, а Симеон установава стана си в предградието [[Евдом]] на югозапад отвън ''Златните врата,'' на самия бряг на Мраморно море, където от 364 г. (имп. [[Валент (Римска империя)|Валент]]) според [[За церемониите|Книга за церемониите]] на имп. [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]] (913 – 959) стават [[Коронация|коронациите]] на [[Византийски императори|римските императори]]. Тогава управляващия Империята [[регент]] и [[Вселенски патриарх|Вселенски Патриарх]] [[Николай I Мистик|Николай I]] излязъл при Симеон извършил молитва и го [[Коронация|увенчал]] като поставил на главата му собствената си патриаршеска корона ''„епириптарий“'' [ἐπιρριπτάριον – архийерейското увенчание<ref>[https://books.google.bg/books?id=KamgCgAAQBAJ&pg=PA149&lpg=PA149&dq=epirriptarion&source=bl&ots=_3ba-PrqjV&sig=3_ttAfEMyZmcGLbQ46s2Hb49w8I&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi8x6nzrb7UAhWCAxoKHWwmAxMQ6AEIKTAB#v=onepage&q=epirriptarion&f=false Timothy Dawson, Graham Sumner, page 149 – By the Emperor's Hand: Military Dress and Court Regalia in the later Romano-Byzantine empire, Gutenberg Press 2015]</ref> покрито c подобен на [[Омофор|ὠμοφόριο]] златовезан покров – кукол (''cuculla,'' κουκόλλιον), патриаршеско було, каптура] вместо ''„стема“'' (висшата византийска имперска корона)<ref>Хроника на [[Симеон Логотет]]: ''„Българският цар Симеон излезе против гърците през месец август с голяма войска, дойде при Константиновия град и като го обсади, окопа от Влахерните до Златните врата с надежда лесно да го превземе. Но след като разбра здравината на стените и якостта на множеството въоръжени защитници и на каменометните, отчая се и се завърна в т.нар. Евдом, като поиска да сключи мирен договор. Настойниците'' [на малолетния император Константин VII Багренородни] ''приеха с радост мира.'' ''Симеон изпрати своя магистър Теодор.да преговаря за мира. Патриарх Николай и Стефан, и магистър Йоан взеха императора, дойдоха до Влахерните и въведоха двамата Симеонови синове и обядваха с императора в палата. А патриарх Николай – при Симеон, пред когото Симеон преклони своята глава. Патриархът, като извърши молитва, положи на главата му, както казват, вместо стема своя епириптарий. Симеон и синовете му, като бяха почетени с безчислени дарове, се завърнаха в своята страна, бидейки несъгласни относно мира''.“</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_141.html ГИБИ т.6 с.141]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_125.html ГИБИ т.5 с.125]</ref><ref>Според накои летописи Симеон е бил в Дрореца във Влахерна [http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_173.html - ГИБИ т.7 с. 173] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_247.html ГИБИ т.6 с.247]</ref> Така на специалното място за имперски коронации е изпълнен във възможната към момента форма свещен ритуал за присвояване на имперската титла [[Кесар|цезар (гр."кесар")]] според [[Васил Златарски]] <ref>[http://istoria.bg/booktext/balgarska-carkovna-nezavisimost Васил Златарски, Прогласяване на българската църковна независимост и издигане на България в царство – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2]</ref> с която още в 705 г. е удостоен [[Тервел]], но най-вероятно предвид сложната и тежка за Империята военна, вътрешнополитическа и дипломатическа обстановка, в такава форма началстващия тогава и светската и духовната власт във Византия Патриарх коронясва българския владетел за „[[цар]]“ автократор (цѣсарь, ''саеsar'') или ''„цар на България“'' (Георги Острогорски, [[Иван Дуйчев]], [[Димитри Оболенски]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Божилов]], Джонатан Шепард и др.), но не и, както настоява Симеон, за ''[[василевс]]'' ([[Август (титла)|а''ugustus'']]) титла която според държавната доктрина може да носи само ромейския император в Цариград.
* В [[914]] заради колебанието на императрица [[Зоя Карбонопсина|Зоя Карбонописна]] относно българсата царска титла Симеон превзема [[Одрин]] и колебанията са прекратени.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_161.html ГИБИ т.5 с.161]</ref> След като в [[917|917 г.]] [[Битка при Ахелой|съкрушително разгромила]] ромеите при Ахелой и при цариграското предградие [[Битка при Катасирти|Катасирти]], в [[920|920 г.]] войските навлезли на [[Галиполи (полуостров)|Галиполския полуостров]] и ''"българите достигнали до [[Лампсак]]" на малоазийския бряг'' <ref>[http://istoria.bg/booktext/car-simeon-carigrad Васил Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2]▼
</ref> . В [[921 пр.н.е.|'''''921''''']] г. българската армия разбива ромиете при Термопол<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_251.html ГИБИ т.6 с.251]</ref><ref>Крепост между [
▲В [[914]] заради колебанието на императрица [[Зоя Карбонопсина|Зоя Карбонописна]] относно българсата царска титла Симеон превзема [[Одрин]] и колебанията са прекратени.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_161.html ГИБИ т.5 с.161]</ref> След като в [[917|917 г.]] [[Битка при Ахелой|съкрушително разгромила]] ромеите при Ахелой и при цариграското предградие [[Битка при Катасирти|Катасирти]], в [[920|920 г.]] войските навлезли на [[Галиполи (полуостров)|Галиполския полуостров]] и ''"българите достигнали до [[Лампсак]]" на малоазийския бряг'' <ref>[http://istoria.bg/booktext/car-simeon-carigrad Васил Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2]
▲</ref> . В [[921 пр.н.е.|'''''921''''']] г. българската армия разбива ромиете при [[Акве Калиде|Термопол]] и пак при [[Битка при Катасирти|Катасирти]] и отново застава пред стените на Цариград където непосредствено пред Селиврийските им врата (''Порта Пиги или Празничните врата'') в [[Битка при Пиги|битката при "Извора"]] (дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' - [[Гръцки език|гр]].Пηγή - ''пиги,'' извор) станала между [[11 март|11]] и [[18 март]] [[921]] г. разбива ромеите, установява лагера си тук и до 923 г. откъсва града и крепостта от околноста и прилежащите земи като заедно с опленения Златен рог и отново превзетия Одрин и в [[Силиврия]] и [[Мармара Ерейли|Ираклея]] на Мраморно море българите ''"почнали безпречно да се разпореждат в околностите на Цариград"'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/vz1b/vz1b_4_3.html#33. В. Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград - История на Българската държава през средните векове, с.410]</ref>
В [[922|'''''922''''' г.]] са превзети дворците св. Мамант с храма на Св. Теодора в Космидион пред Влахерните, а нападналата българския лагер при ''Света Богородица Живоносен Источник'' пред Селиврийските врата на крепостните стени ромейска войска отново е тежко рагромена и отхвърлени зад стените.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_252.html ГИБИ т.6 с.252]</ref>
| |||