Периодична система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Файл:Medeleeff by repin.jpg|мини|[[Дмитрий Менделеев|Менделеев]], портрет на [[Иля Репин]] (1885 г.)]]
[[Файл:Periodic table by Mendeleev, 1869.svg|мини|Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев]]
'''Периодичната система''' (наричана още '''таблица на Менделеев''') е таблично подреждане и класификация на всички [[химичен елемент|химически елементи]] по техния [[атомен номер]] (брой [[протон]]и), [[електронна конфигурация]], и повтарящи се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит и публикуван от руския химик [[Дмитрий Менделеев]] през [[1869]] г. с цел да илюстрира периодичните тенденции в свойствата на известните тогава елементи. Така той прогнозира някои свойства на тогава неизвестните още химични елементи в празнините на таблицата. Повечето от неговите прогнози се оказват точни. В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е [[Атомна маса|атомната маса]]). С развитие на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите не е атомната маса, а броят на [[протон]]ите в [[Атомно ядро|ядрата]] им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.
Line 22 ⟶ 23:
=== Периодичен закон на Менделеев ===
[[Файл:Mendeleev law.jpg|thumb|
Работейки над своя труд „Основи на химията“, Д. И. Менделеев открива през [[1869]] г. един от фундаменталните природни закони – периодичния закон на химичните елементи.
Line 40 ⟶ 41:
== Обяснение на таблицата ==
{{Периодична система (подробна)}}
Всеки химичен елемент има уникален атомен номер (Z), представляващ броя на протоните в ядрото му. Повечето елементи имат различен брой неутрони между различните атоми, като тези вариации се наричат [[изотоп]]и. Например, въглеродът има три естествени изотопа: всичките му атоми имат шест протона и повечето имат и шест неутрона, но около един процент имат седем неутрона, а много малка част имат осем неутрона. Изотопите никога не са сложени отделно в периодичната таблица. Те винаги са групирани заедно под един елемент. Елементи без стабилни изотопи имат атомните маси на техните най-стабилни такива, като атомните маси са показани в скоби<ref name="Greenwood">Greenwood & Earnshaw, pp. 24–27</ref>.
В стандартната периодична таблица елементите са изброени в реда на нарастване на атомния номер. Нов ред (период) започва, когато нова електронна обвивка има своя първи [[електрон]]. Колоните (групите) се определят от електронната конфигурация на атома. Елементи с един и същ брой електрони в определена подгрупа попадат в същите колони (например [[кислород]] и [[селен]] са в същата колона, защото и двата елемента имат четири електрона в най-външния си слой). Елементи със сходни химични свойства по принцип попадат в същата група в периодичната таблица, въпреки че в f-блока и до известна степен в d-блок, елементите в същия период имат сходни свойства. По този начин е относително лесно да се предвидят химичните свойства на даден елемент, ако човек знае свойствата на елементите около него<ref>Gray, p. 6</ref>.
Към 2016 г. периодичната таблица има 118 потвърдени елемента, от елемент 1 ([[водород]]) до 118 ([[оганесон]]). Елементи 113, 115, 117 и 118 са официално потвърдени от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) през декември 2015 г. Техните предложени имена, [[Нихоний]] (Nh), [[Московий]] (Mc), [[Тенесин]] (Ts) и оганесон(Og) Съответно са обявени от IUPAC през юни 2016 г. и стават официални през ноември 2016 г.
Първите 94 елемента се срещат в природата. Останалите 24 се появяват само когато се синтезират в лаборатории.
=== Допълнителна информация за елементите ===
| |||