Константинопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 37.157.137.5 (б.), към версия на Алиса Селезньова |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
[[File:Map Constantinople.jpg|мини|300px|Карта на Константинопол. [http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта].]]
'''Константинопол''' или '''Цариград''' (
Градът носи името на римския император [[Константин I|Константин Велики]], избрал го за място на новата си столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души, нещо колосолно за онова време, когато Париж, Лондон и Рим са с населения от само няколко десетки хиляди.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/1023189.stm BBC – Timeline: Turkey]</ref><ref>[http://concise.britannica.com/ebc/article-9368294/Istanbul Britannica, Istanbul]</ref><ref>[http://lexicorient.com/e.o/istanbul.htm Lexicorient, Istanbul]</ref>
== История ==
=== Бизас - Визанион в Тракия ===
{{основна|Византион}}
''Бизантион''''',''' произнасяно и като ''Византион'' ({{lang-el|Βυζάντιον}}, {{lang-la|<small>BYZANTIVM</small>}}) е бил древно [[Траки|тракиско]] селище в южния край на европейския бряг на [[Тракия]] на протока [[Босфор]] свързващ Европа с Азия където при античната [[гръцка колонизация]] през [[667 пр.н.е.]] колонисти от [[Мегара]] основават [[полис]] наречен по местното тракийско име или с това на техния водач Бизас (Βύζας, Βύζαντας Бизас или Визас, Византас на гръцки). Името ''„Византиум“'' е латинизация на същото име. Градът е ядрото от което се развива Константинопол.
=== Основаване на късноантичния Константинов град ===
[[File:Byzantine Constantinople-en.png|thumb|350px|Топографска карта на Константинопол през византийския период<ref>R. Janin, Constantinople Byzantine. Developpement urbain et repertoire topographique. Пътната мрежа и някои други детайли се основават на Dumbarton Oaks Papers 54 и други публикувани източници</ref>]]
През [[3 век]] в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император [[Диоклециан]] ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град [[Никомидия]]. Неговият приемник [[Константин I Велики]] пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица. Мястото за нея било избрано изключително сполучливо. Тя трябвало да се изгради на бреговете на [[Босфора]], където се намирал античният тракийски град [[Византион]] и където е естествената географска граница между [[Европа]] и [[Азия]]. Строежът на новата столица започва през ноември [[324]] г. Лично [[Константин Велики]] очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на [[11 май]] [[330]] г., новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол (градът на Константин). Още тогава той е наричан [[Новия Рим]]. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто Градът: неговото величие не позволявало да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно (навярно от VIII-XI в. нататък), българите го нарекли Цариград,
Изключително изгодното положение и непрестанните императорски грижи бързо превръщат Константинопол в огромен, почти половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и [[християнство|християнски]] град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица сякаш олицетворявала прехода от римско-езическата към [[християнство|християнската]] епоха.
Line 19 ⟶ 24:
През [[VIII век|8-ми]] и [[IX век|9-ти век]] [[варяги]] пътуват до Константинопол, за да търгуват в града и да служат на византийския император. Най-известният от тези, които са служили на императора е [[Харалд Хардроде]]. <ref name="Швеция40-47">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=40 – 47}}</ref>
През тринадесети век (1204 г.) Константинопол е завладян от кръстоносците от
Основна причина за тази промяна на намеренията на кръстоносците е финансовата им зависимост от [[Венеция]], с чиято флота е трябвало да бъдат транспортирани до „светите земи“. Поради липсата на средства кръстоносните водачи са принудени от дожа на Венеция – [[Енрико Дандоло]] да си платят чрез превземанета на град Зара ([[Задар]]) на далматинското крайбрежие, който бил върнат под венецианска власт. Впоследствие рицарите били въвечени във византийските интриги чрез сина на сваления император [[Исак II Ангел]], който им обещал солидно възнаграждение и военна помощ, ако го издигнат на трона. Така кръстоносната армия се озовала край Босфора и след продължителни преговори, интриги и обсада сами превзели Константинопол.
Line 30 ⟶ 35:
Навлизането на огнестрелните оръжия на въоръжение обричат този велик град. Благодарение на топовете и османското числено превъзходство, както и на прехвърлянето на част от османският флот през сушата в охраняваното пристанище „Златния рог“ на Константинопол, през юли [[1453]] г. градът е превзет от османлиите, а последният византийски император [[Константин XI Палеолог]] загива в пожарищата на града, сражавайки се наред с обикновените войници. Разпознават тялото му само по пурпурните императорски ботуши.
{{основна|Превземане на Константинопол (1453)}}
До превземането Константинопол е считан за непревземаем, издържал множество обсади от българи, араби, турци и др. През 1453 г. Византия е силно отслабена и е загубила значителни територии в Анадола и на Балканите в полза на Османската империя. Константинопол и районът около града са единствената останала частица от Византийската империя. На няколко пъти турците обсаждат града, но са временно спирани, след поражението при [[Анкара]] от войските на [[Тамерлан]].
Line 39 ⟶ 44:
На 30 май 1453 г., в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището „Завоевателя“, влиза в града и се моли за първи път в църквата „Света София“, след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия. Превземането на Константинопол се увенчава с необуздани зверства на победителите: султан Мехмед ІІ разрешава на армията си три дни и нощи да прави каквото си иска в града. След това султанът заповядал да не се извършват повече разрушения в превзетия град, тъй като тук смятал да премести столицата си.
=== Значими за града събития свързни с българската средновековна история ===
[[Файл:Byzantine Constantinople.png|мини|300x300пкс|Карта на ромейския Цариград със стените, Златните врата и местоположението извън стените на дворцово-църковния комплекс ''Св. Мамант - св. Теодор'' в кв. Космидион срещу Влахерните, и на дворцава-църковния комплекс ''Св. Богородица животворящ източник ("Изворът" ,'' [[Гръцки език|гр.]] Пиги) срещу Празничната врата, на триумфалната улица ''"Меса"'' и пр.]]
[[Файл:47-cropped-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300x300пкс| [[Тервел]] в [[718]] г. разгромява арабите обсадили Цариград]][[Файл:Krum gathers his people The Chronikon of Ioannis Skylitzes..jpg|ляво|мини|300x300пкс|[[Крум|Крум Страшни]] поздравява българската войска при похода към Цариград в [[913]] г.]][[Файл:55-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Отнемането на короната на бойното поле под Константинопол на победения от българските войски на [[Омуртаг]] в [[823]] г. коронясан като император Константин VI малоазийски турмарх и областен управител на Империята Тома Славянина.<ref>„Хан Омуртаг разбива узурпатора на византийския трон - Дуйчев, „Страници от миналото”,С1983 г.</ref>]][[Файл:60-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Тържествена трапеза на Цар Симеон Велики в Цариград (горе) и (долу) Българскската армия разбива ромеите - вероянто победата на [[Омуртаг]] в [[823]] г. пред Цариград над обсаждащия града малоазийския император претендант [[Тома Славянина|Константин VI Тома]] или при някоя от победите в кампаниите на Цар Симеон.]]
[[Файл:BulgarianEnvoysAndAlexandros.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Български пратеници в двореца пред император [[Александър (Византийска империя)|Александър]] в Цариград в [[913]] г.]][[Файл:61-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Цар [[Симеон I|Симеон Велики]] пред стените на Цариград [[913]] г.]]
==== При Тервел ====
През пролетта на [[705|'''''705 г.''''']] между ''Влахернските врата и Херасийската порта''<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_267.html ГИБИ т.3 с. 267]</ref> [[Тервел|'''''Тервел''''']] разпъва стана на българската войска. След 3 дена обсада под българското покровителдство детронираният [[Юстиниан II]] завзема [[Влахернски дворец|Влахернския дворец]] се връща на трона уповавайки се на установилата се задълго прд стените българска армия. Укрепил властта си Юстиниан през септември тържествено излиза от столицата и идва в българския лагер. Там той и Тервел въздигнати на две трибуни премат парада на българските и имперските части които ги приветстват като венценосци след което двамата с Тевлел заедно тържестено влизат през ''Златната врата'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_075.html ГИБИ - т. 6 с. 75]</ref>. Владетелската процесия преминава в коронационна церемония в ''"Базиликата със златния покрив"'' - знаменитата [[Свети Апостоли (Константинопол)|„Свети Апостоли“]] първия имперски храм на Цариград, постоен лично от [[Константин I|Константин Велики]], в която Тервел подобаващо на един образован врадетел държи реч на събралия се народ след което лично от Императора е [[Коронация|увенчан]] за ''[[Цезар (титла)|цезар]]'' (лат. ''сaesar,'' гр. ''καίσαρ'' кесар)<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_298.html ГИБИ т. 3 с. 298]</ref><ref name=":2">[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_216.html ГИБИ т. 6 с. 216]</ref> и на раменете му е положена царска [[багреница]] ([[хламида]]) <ref name=":0">[http://macedonia.kroraina.com/vz1a/vz1a_b1_2.html#33. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)] </ref> Юстиниан II поставил Тервел да седне до него и всички им се покланяли, дал му дъщеря си за жена<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_267.html ГИБИ т.3 с.267]</ref> (поради малолетието й сватбата е отложена) и товари злато, сребро, пурпур и коприна<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_310.html ГИБИ т.5 с.310]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/libi/5_1/gal/5_1_121.html ЛИБИ т.5 с.121]</ref>, отстъпил на България областта Загоре<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_149.html ГИБИ т. 5 с. 149]</ref>, а по късно в храма се смята, че била издигната позлатена стауя на Тервел <ref name=":1">[http://epicenter.bg/article/archive/35582/11/61 Горан Благоев, Константинопол помни няколко века Тервел, българския хан.]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_324.html ГИБИ т. 5 с. 324]</ref>. Чак до падането на Константинопол в XV век е жива паметта, че в тази базилика ''„Тервел от България държал реч пред народа" <ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_309.html ГИБИ т. 5 с. 309]</ref>'' и ''"по много поводи седял в нея“''.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_224.html ГИБИ т.3 с.224]</ref>
В [[708|'''''708 г.''''']] Тервел отразил агесията на Юстиниян ''при [[Поморие|Анхиало]]'' пак повежда към ''Цариград'' българската армия, превзема ''Филея''<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=41.381961&lon=28.451157&z=12&m=b&show=/10667998/tr/Ormanlı&search=%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D0%B8 Филея е бил град в Тракия в северния край на ез. Деркос близо до черноморския бряг, дн. Ormanlı,] </ref>, опленява [[Босфор|Босфора]] и целия [[Златен рог]] (Стенон) и отново се изправя пред ''Златните врата'' <ref name=":2" /><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_268.html ГИБИ т. 3 с. 268]</ref> , в [[712|'''''712''''']] г. българската армия отново е пред ''Златните врата'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_150.html ГИБИ т.5 с.150]</ref> накрая с окочателния договор сключен в Цариград в [[716 пр.н.е.|'''''716''''' г.]] българската граница е узаконена още по-на юг минавайки вече в [[Странджа|Странджа и Сакар]].<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_285.html ГИБИ т. 3 с. 256]</ref><ref name=":0" />
На [[15 август]] [[717]] г. над 200 000 араби с 5000 кораба обсаждат Цариград и прокопават ров пред стените на византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Тервел не изоставя ромеите и праща българската армия, а вероятно и македонските куберови български отряди, под стените на Цариград срещу страховития нашественик. Българската войска първо унищожава многохилядния авангарден кавалерийски корпус воден от Ухайда, след това е пометена и 4000 гвардия на предводител им Маслама, който се спасява с бягство в главния си стан пред ''Златните врата'' и заповядва да се изкопае външен ров срещу българите. Така Тервеловата армия прекъсва снабдяването и комуникациите на обсадителите и сама ги обсажда под Константинопол. В това убийствено положение арабите прекарват жестоката зима измиращи без продоволствие и огрев и от донесената от тях чума.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_417.html ЛИБИ т.1 с.417]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_158.html ГИБИ т.7 с.158]</ref> На следващага 718 г. обсадените под константинополските стени ислямски армии са окончателно унищожени от българската войска с непрестанни схватки и битки и с последното решително сражение станало в края на пролетта или началото на лятото на [[718|'''''718 г.''''']] в което пред Костантинополскага крепост българите посичат между 22 000 и 32 000 измайлтяни. След това ''„велико бедствие за исляма“'' на [[15 август]] [[718 пр.н.е.|718]] г. халифът заповядва незабавно отстъпление на разбитите остатъци от армиите на пророка. Така в тежки едногодишни сражения под стените на Цариград българите спасяват Европа от ислямското нашествие, а [[Тривелий Теоктист|"''Светият благоверен български цар Тривелий"'']] векове е най-дълбоко тачен светец на цялото християнство.<ref name=":2" /><ref name=":1" /><ref>[http://matura.imamproblem.com/history/Izvori_bg2.html Хроника, Михаил Сирийски]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_268.html ГИБИ т. 3 с. 268]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_269.html ГИБИ т.3 с.269]</ref><ref>[https://nauka.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB-717-718%D0%B3-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81/#_ftnref11 Петър Теососиев, Обсадата на Константинопол 717-718 и спасяването на Европа]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/libi/3/gal/3_043.html ЛИБИ т.3 с.43]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/libi/4/gal/4_180.html ЛИБИ т.4 с.180]</ref><ref>[https://archive.org/stream/BrooksASyriacChronicleOfTheYear846/brooks%20A%20Syriac%20Chronicle%20of%20the%20year%20846_djvu.txt Syriac Chronicle Of The Year 846]</ref><ref>[https://archive.org/stream/ChronicleOfMichaelTheGreatPatriarchOfTheSyrians/Chronicle_Michael_Syrian_djvu.txt Chronicle of Michael the Great, Patriarch of the Syrians]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_293.html ГИБИ т.5 с.293]</ref>
==== При Крум Страшний ====
На [[17 юли]] [[813]] г. [[Крум|'''''Крум Страшни''''']] установява българският лагер пред констонтинополските стени срещу [[Влахерна|Влахерните]] близо до [[Златен рог|Златния рог]] на хълма край черквата Св. Безсребреници Козма и Дамян и обсажда Цариград като го обгражда го с характерения български землен вал с изкопан ров и [[Палисада|честокол]] (палисада) набита над насипа по целия 8 км периметър от ''Влахерните'' на [[Златен рог|Златния рог]] в [[Босфор|Босфора]] до ''Златните врата'' на [[Мраморно море|Мрамарно море]], византийците уж предлагат мир, но срещата за преговорите по него, станала извън Влахерните на брега на близсо видимо от градските стени място при т. н. гала където с лодка "през морето" идват ромеите, превръщат в засада и опит да убият българския държавен глава. В организирания заговор Владетелят, предведливо наредил конете да са в готовност, макар ранен се спасява, загива обаче кавхан Иратаис, а в плен попадат крумовия зет Константин Пацик и синът му от сестрата на Крум, които след това са изтезавани и убити от ромеите. В отговор на това вереломство българите превземат [[Одрин]], [[Димотика]] и практически всичко в Тракия извън цариградските стени от старата граница до Мраморно море. <ref>Превзети и разсипани са: дворцовия комплекс "Св. Мамант" с манастир, хиподрум, водохранилище и пр. намирал се при черквата Св. Безсребреници Козма и Дамян, отвъд градските стени срещу Влахерните близо до Златния рог откъдето са откарани в България прочутитте статуи на меден лъв от хиподрума задно с мечката и змея от фонтана и много мраморни статуи, колони и пр.. и още крепостите: Студион с едноименния манастир при Златните врата, [[Евдом]], Регион (Ризион, дн. Малко чекмедже, Küçükçekmece при Сат Стефано), Атира (Αθυρα, на едноименната река при с. Плая дн. Bahşayiş Köyü, Бахчеиш кьой на северния край на Голямачекмедженското езеро), Силиврия, Даонис (епископство, на брега между дн. Ерекли и Силиври), пристанището на Ираклея (дн. Мармара Ерекли), Редесто (Родосто, дн. Tekirdağ), Апрос (Апри дн. Кестридже при Айнарджик дн. Инеджик İnecik Mahallesi на около двадесет римски мили западно от Родосто), Гариала (Гариалас спомената и в епархийските списъци намирала се близо до Апрос), Теодосипол (Θεοδόσιπολις в Тракия между Панион и Апрос), обсадена е крепостта Панион, взети са и много други крепости навътре в страната, опленена е планината Ган (дн. пл. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва в началото на Галиполския полуостров, името й е от крепостта Ган, Γανος - Ганос при Шаркьой стояла на дн. Ходжа-бурун) в която планина се криело заедно с целия си добитък многобройно побягнало от равнината население коетто било откарано в България отвъд Дунав, след това по брега на Дарданелите в ръцете на българите пада Хексамил (дн. Ексамил на северния вход на Галиполския полуостров) и всичко до Мадитос (''Μάδυτος'' дн. ''Eceabat'') стоящ срещу разположения на отсрещния бряг през Дарданелите Абидос, в ръщайки се по Марица българите превзели Димотика, Бурдизон (Βουρδιζος, Бурдизо, Булгарофигон, дн. Бабаески), Аркадианопол (дн. Люле Бургас), Виза (Βούζιος в Страджа между Мидия и Аркадиопол), Теодорополис (Θεοδωρουπολις дн. Сарай, близо до Виза), Скутарион (Σκουταριον т.е. "Щит", дн. с. Щит Свиленградско), Букелон (Βουκέλου дн. Маточина свиленградско), при похода в 813 г. българите превземат и Аетос, Маркели, Диамбол, Версиникия (Хамбарлий, дн. с. Маломирово елховско където са открити Хамбарлийските надписи и на 13 април 814 във военния си лагер тук почива от инсулт или отровен от византийците Крум Страшни подготвяйки превземането на Цариград с 30 000-на облечена в желязо българска армия и обсадна техника натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола) и стоящите на пътя на похода Чорлу, Галиполи и Енос, българската войска превзема и най-значимия град на южна Тракия Одрин (Арианопол) като отвежда в плен 10 000 ромеиска войска защитавала града и местното население сред които е и бъдещият император Василий I. Общо при кампанията над 50 000 население били отведени и заселени в България отвъд Дунав. Според летописите и надписите на триумфарните колони в Плиска български още в 812 стават: Созопол, Анхиало и Месемврия, спечелени са битките: при Сяр в 808 г., Тича на 26 юли 811 (разгромът на Никифор при Върбишкия проход и р. Камчия), Версиникия 813 г, открити са паметни колони и за още една победна битка и за 7 превзети крепости (сред които вероятно са битките с аварите в Панония в 805 г. при Белeнце (Belence, Belint) на р. Темеш (Temes) и при Вестьо (Vésztő) между р. Кьорьош (Cőrős) и р. Кришул (Crişul), завладяните в 805 Белград и Срем, взетата на Великден 809г. София, превзетите в 812 г.: Девелт, Берое, Филипопол, Фирипи до Бяло море (ГИБИ т. 3 с.284), Проват близо северно до Ордин и Малка Никея южно от последния), чиито имена не могат да се разчетат върху досега откритите 21 от всичките триумфалните колони донесени от Крум в Плиска.
Източници с локализации:[http://www.burgasmuseums.bg/uploads//pdfs/INMB_02_1965.pdf Теодоророполис - Известия на народния музей Бургас.] [http://macedonia.kroraina.com/ss/ss_2.html Странджа през средновековието (IV—XV век), Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар, Съст. Валерия Фол] [http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=337&Itemid=102 Апри, Енциклопедия древна тракия, Институт по Тракология към БАН] [http://www.kroraina.com/thracia/rogoz/rog_vyved.html Тракийското съкровище от Рогозен, А. Фол, Б. Цветков, С. Машов, П. Иванов, Въведение в проблематиката, Ал. Фол] [http://macedonia.kroraina.com/vz1a/vz1a_b2_1.html Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. том I c.356 и др.] [http://matura.imamproblem.com/history/karti/07-Voinite%20na%20Khan%20Krum%20(813%20-%20827).jpg Походи на хан Крум, Атлас Средновековна история на България за средните училища] Общ свод: [http://macedonia.kroraina.com/?a=sr&fr=all&st=%D0%93%D0%A0%D0%AA%D0%A6%D0%9A%D0%98+%D0%98%D0%97%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%98+%D0%97%D0%90+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF Гръцки извори за българската история т.1-11] [http://macedonia.kroraina.com/?a=sr&fr=all&st=%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%9A%D0%98+%D0%98%D0%97%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%98+%D0%97%D0%90+%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%AF Латински извори за българската история. т.1-5] [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_3_1.htm#165_5. A history of the First Bulgarian Empire,Steven Runciman] [http://macedonia.kroraina.com/?a=sr&fr=all&st=%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8 Златарски Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ I-III] [http://macedonia.kroraina.com/ki/index.html Иречек Константин, История на българите]
За сключване на мира в [[813]] г. едно от съществените условия на [[Крум|'''''Крум Страшни''''']] е да забие българското копие именно в голямата триумфална арка на ''[[Стени на Константинопол|Златните врата]]''. Тук на [[17 юли]] 813 г. пред Златните врата до Мраморно море където с пътя на процесиите завършва [[Виа Егнация|Виа Игнация]] според летописа на [[Теофан Изповедник]] ''" Крум според обичая си принесъл жертва много хора и добитък, вън пред Златната врата, след това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела върху него."''
==== При Омуртаг ====
Цариградските стени и "театъра" са свидетели на сключването на 30 годишния договор за "дълбок" мир с [[Омуртаг|'''''Омуртаг''''']] в [[815|'''''815''''']] г., когато император [[Лъв V Арменец]] извършва българската езическа клетва като разсича куче, обръща конско седло, взема сплетена тройна юзда, възлива вода на земята и вдига над главата си сноп трева, а българският владетел изпълнява християнски обичай.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_113.html ГИБИ т.5 с.113]</ref>[[Файл:Constantine VII dining with Tsar Symeon of Bulgaria.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Цар [[Симеон I|Симеон Велики]] във [[Влахернски дворец|Влахернския дрорец]] в Констнтинопол на трапезата с ромейския император [[Константин VII Багренородни|Константин VII]] - [[913]] г..]]След като провъзгласения в малоазийските теми за император [[Тома Славянина|Константин VI (Тома Славянина)]] обсажда по море и суша Цариград, установява лагера си в ''Космидион'' пред [[Влахерна|Влахерните]] и неколкократните щурмове на ''Влахернските врата'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_229.html ГИБИ т.6 с. 229]</ref>, в есента на [[823|'''''823''''' г.]] пред Константинополските стени Българската армия, пратена от Омуртаг пред Цариград да му помага, уставовявя лагира си при Акведукта на града <ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_166.html ГИБИ т.7 с.166]</ref> (в равнината ''Кидукт'' т.е. акведукт източно до [[Мармара Ерейли|Хараклея пропонтидска]] под Цариград) където разбива съкрушително многохилядната ромейска войска на малоазийския император претендент Константин VI (Тома Славянина) и константинополската власт е спасена.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_166.html ГИБИ т.7 с.166]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_229.html ГИБИ т. 6 с.232-236]</ref>
[[Файл:RadzivillChronicleFol21r.jpg|ляво|мини|Българската армия водена от Цар Симеон в поход срещу Цариград (922-923) и мирните преговори пред стените на Цариград в [[823]] г. на Цар Симеон с император [[Роман I Лакапин|Роман I]] (долу)]][[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Спед кончината на [[Петър I (България)|Цар Петър I]] синовете му [[Борис II|Борис]] и [[Роман (цар)|Роман]] се връщат от Цариград в България в [[969]] г.]]
[[Файл:Silver coin of Michael Shishman.jpg|ляво|мини|300x300пкс|Българска сребърна [[Монета|монeта]] на [[Михаил III Шишман Асен|Цар Михаил III Шишман]] [[1323]] - [[1330]] г.]]
[[Файл:The First Balkan War 1912 - 1913 Q81798.jpg|ляво|мини|300x300пкс|[[Балканска война|Българските войски]] в подстъпите на Цариград на [[Чаталджанско примирие|Чаталджа]] в [[1912]] г.]]
====При Цар Симеон Велики====
Българската армия се изправя застрашително пред стените на Цариград водена от [[Симеон I|''Цар '''Симеон''' Велики'']] 4 пъти: в [[896]], [[913 пр.н.е.|913,]] [[921 пр.н.е.|921]] и [[923|923 г.]] След [[Битка при Булгарофигон|победите]] '''''[[896|в 896]]''''' г. войските достигат крепостните врати на Константинопол и е постигнат мирен договор с който става българска приморската покрайнина между Черно море и Странджа като [[Мидия (Турция)|Мидия]] вече е пограничния град между България и Византия, <ref>[http://istoria.bg/booktext/car-simeon Васил Златарски – „История на Българската държава през средните векове” - Цар Симеон и първата му война с Византия ТОМ I, Част 2]</ref> пратеното в Солун българско тържище, станало повод за войната, е върнато обратно в Константинопол и Византия отново се задължава да плаща данък на България.
През [[Август|'''''август''''']] [[913|'''''913''''' г.]] българската армия отново се развръща пред константинополските стени, с окопен вал от ''[[Златен рог|Златния рог]]'' до [[Мраморно море]] напълно откъсва града от материка, а Симеон установава стана си в предградието [[Евдом]] на югозапад отвън ''Златните врата,'' на самия бряг на Мраморно море, където от 364 г. (имп. [[Валент (Римска империя)|Валент]]) според [[За церемониите|Книга за церемониите]] на имп. [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]] (913 – 959) стават [[Коронация|коронациите]] на [[Византийски императори|римските императори]]. Тогава управляващия Империята [[регент]] и [[Вселенски патриарх|Вселенски Патриарх]] [[Николай I Мистик|Николай I]] излязъл при Симеон извършил молитва и го [[Коронация|увенчал]] като поставил на главата му собствената си патриаршеска корона ''„епириптарий“'' [ἐπιρριπτάριον – архийерейското увенчание<ref>[https://books.google.bg/books?id=KamgCgAAQBAJ&pg=PA149&lpg=PA149&dq=epirriptarion&source=bl&ots=_3ba-PrqjV&sig=3_ttAfEMyZmcGLbQ46s2Hb49w8I&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi8x6nzrb7UAhWCAxoKHWwmAxMQ6AEIKTAB#v=onepage&q=epirriptarion&f=false Timothy Dawson, Graham Sumner, page 149 – By the Emperor's Hand: Military Dress and Court Regalia in the later Romano-Byzantine empire, Gutenberg Press 2015]</ref> покрито c подобен на [[Омофор|ὠμοφόριο]] златовезан покров – кукол (''cuculla,'' κουκόλλιον), патриаршеско було, каптура] вместо ''„стема“'' (висшата византийска имперска корона)<ref>Хроника на [[Симеон Логотет]]: ''„Българският цар Симеон излезе против гърците през месец август с голяма войска, дойде при Константиновия град и като го обсади, окопа от Влахерните до Златните врата с надежда лесно да го превземе. Но след като разбра здравината на стените и якостта на множеството въоръжени защитници и на каменометните, отчая се и се завърна в т.нар. Евдом, като поиска да сключи мирен договор. Настойниците'' [на малолетния император Константин VII Багренородни] ''приеха с радост мира.'' ''Симеон изпрати своя магистър Теодор.да преговаря за мира. Патриарх Николай и Стефан, и магистър Йоан взеха императора, дойдоха до Влахерните и въведоха двамата Симеонови синове и обядваха с императора в палата. А патриарх Николай – при Симеон, пред когото Симеон преклони своята глава. Патриархът, като извърши молитва, положи на главата му, както казват, вместо стема своя епириптарий. Симеон и синовете му, като бяха почетени с безчислени дарове, се завърнаха в своята страна, бидейки несъгласни относно мира''.“</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_141.html ГИБИ т.6 с.141]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_125.html ГИБИ т.5 с.125]</ref><ref>Според накои летописи Симеон е бил в Дрореца във Влахерна [http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_173.html - ГИБИ т.7 с. 173] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_247.html ГИБИ т.6 с.247]</ref> Така на специалното място за имперски коронации е изпълнен във възможната към момента форма свещен ритуал за присвояване на имперската титла [[Кесар|цезар (гр."кесар")]] според [[Васил Златарски]] <ref>[http://istoria.bg/booktext/balgarska-carkovna-nezavisimost Васил Златарски, Прогласяване на българската църковна независимост и издигане на България в царство – „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2]</ref> с която още в 705 г. е удостоен [[Тервел]], но най-вероятно предвид сложната и тежка за Империята военна, вътрешнополитическа и дипломатическа обстановка, в такава форма началстващия тогава и светската и духовната власт във Византия Патриарх коронясва българския владетел за „[[цар]]“ автократор (цѣсарь, ''саеsar'') или ''„цар на България“'' (Георги Острогорски, [[Иван Дуйчев]], [[Димитри Оболенски]], [[Веселин Бешевлиев]], [[Иван Божилов]], Джонатан Шепард и др.), но не и, както настоява Симеон, за ''[[василевс]]'' ([[Август (титла)|а''ugustus'']]) титла която според държавната доктрина може да носи само ромейския император в Цариград.
* В [[914]] заради колебанието на императрица [[Зоя Карбонопсина|Зоя Карбонописна]] относно българсата царска титла Симеон превзема [[Одрин]] и колебанията са прекратени.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_161.html ГИБИ т.5 с.161]</ref> След като в [[917|917 г.]] [[Битка при Ахелой|съкрушително разгромила]] ромеите при Ахелой и при цариграското предградие [[Битка при Катасирти|Катасирти]], в [[920|920 г.]] войските навлезли на [[Галиполи (полуостров)|Галиполския полуостров]] и ''"българите достигнали до [[Лампсак]]" на малоазийския бряг'' <ref>[http://istoria.bg/booktext/car-simeon-carigrad Васил Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград „История на Българската държава през средните векове” - ТОМ I, Част 2]
</ref> . В [[921 пр.н.е.|'''''921''''']] г. българската армия разбива ромиете при Термопол<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_251.html ГИБИ т.6 с.251]</ref><ref>Крепост между [[Родосто]] и Цариград ([http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_165.html ГИБИ т.6 с.165]) напълно различна от наричаната и с това име [[Акве_Калиде]] в бургаско.</ref> и пак при [[Битка при Катасирти|Катасирти]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_144.html ГИБИ т.6 с.144]</ref> и отново застава пред стените на Цариград където непосредствено пред Селиврийските им врата (''Порта Пиги или Празничните врата'') в [[Битка при Пиги|битката при "Извора"]] (дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' - [[Гръцки език|гр]].Пηγή - ''пиги,'' извор) станала между [[11 март|11]] и [[18 март]] [[921]] г. разбива ромеите, установява лагера си тук и до 923 г. откъсва града и крепостта от околноста и прилежащите земи като заедно с опленения Златен рог и отново превзетия Одрин и в [[Силиврия]] и [[Мармара Ерейли|Ираклея]] на Мраморно море българите ''"почнали безпречно да се разпореждат в околностите на Цариград"'' <ref>[http://macedonia.kroraina.com/vz1b/vz1b_4_3.html#33. В. Златарски, Войните на цар Симеон за завоеванието на Цариград - История на Българската държава през средните векове, с.410]</ref>
В [[922|'''''922''''' г.]] са превзети дворците св. Мамант с храма на Св. Теодора в Космидион пред Влахерните, а нападналата българския лагер при ''Света Богородица Живоносен Источник'' пред Селиврийските врата на крепостните стени ромейска войска отново е тежко рагромена и отхвърлени зад стените.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_252.html ГИБИ т.6 с.252]</ref>
В [[923|'''''923 г.''''']] Симеон онтонво е пред цариградските стени, разполага царския си лагер пред ''Влахрните'', за да принуди ромейте да започнат мирни преговори унищоава споменатия ''двовцово-храмовия комплекс "Пиги"'' и постига целта си - император Роман моли за мир и на тържествена лична среща на ''"двамата василевси"'' пред хилядна строена в позлатени, посребрени и железни доспехи и оръжия българска армия на специално издигната в морето платформа в Космидион пред Влахерните примирието е сключено.
====При Цар Петър I ====
Константинополските крепостни стени и тържествени порти в '''''[[827|827 г.]]''''' стават свидетел и на още едно най-значимо събитие - в дворцово-църковния комплекс ''Света Богородица Живоносен Источник'' традиционното място за венчавка на ромейските принцеси разположен срещу ''Празничните врата'' (''Врати Пиги, Силиврийски врата)'' на Цариград на [[8 октомври]] [[927]] г. ''[[Петър I (България)|'''Цар Петър I''']]'' идва с императора през Златните врата, се венчава се за императорската дъщеря [[Ирина Лакапина]] и с тържествена процесия по триумфлния път до [[Евдом]], мястото за коронации на императорите, те са изпратени за [[България]], а ромейте окончатлно официално признават [[Цар|царската титла]] на [[Цар на българите|българския владетел]] и [[Патриарх|Партиаршеския ранг]] на [[Българска православна църква|Българската църква]].<ref>[http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_166.html ГИБИ т.5 с.166] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_135.html ГИБИ т.5 с.135] [http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_255.html ГИБИ т.6 с.225] и др. </ref>
====През Второто и Третото Български царства====
При [[Самуил|цар Самуил]], Царете [[Петър IV|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]], [[Калоян]], [[Иван Асен II]] и [[Тодор Светослав]] българските войски действат в цялата полоса от [[Драч]] и [[Костур (град)|Костур]] до [[Димотика]] и [[Одрин]] и нееднократно взимат редица важни градове, но едва при Цар [[Михаил III Шишман Асен|'''''Михаил ІІІ Шишман''''']] след като в 1323 бългагарската армия отново достига Димотика през ранната пролет на '''''[[1328|1328 г.]]''''' български войски се явяват пак пред стените на Цариград при Влахернските дворци с 3000 подбран отряд командван от русина Иван пратен уж в подкрепа на застрашения имератор [[Андроник II Палеолог|Андроник ІІ]], но всъщност със задача през нощтта след като влезе в града да неутрализира охраната на крепостните врати и да ги заеме, а цялата българска армия е събрана и чака в готовност на границата по билото на [[Сакар]]. Предупреден за българския план от своя внук и претендент за короната стария император не ги пуска зад стените и така осуетява завладяването на града от българите.
Когато турците на [[29 май]] [[1453]] година при [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол]] след многомесечна обсада нахлуват в града в бой с нашественика при крепостните ''врата на Св. Роман'' загива с меч в ръка последният ''император'' [[Константин XI Палеолог|''Константин XI'']] правнук по майчина - на Цар [[Иван Александър]] и по бащина линия - на потомката на Цар [[Иван Асен II]] [[Ирина Асенина (съпруга на Йоан Кантакузин)|Ирина Асенина]] .
В [[Ново време|'''''новата история''''']] българите на два пъти преминават външното укрепление на града [[Анастасиеви стени|Анастасиевата дълга стена]] и се явяват в подстъпите на Цариград - опълченците в състава на достигналите [[Сан Стефано]] руски войски през [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] в '''''[[1878|1878 г.]]''''' и в [[Балканска война|Балканската война]] в след достигането на [[Чаталджа]] на [[4 ноември]] [[1912|'''''1912 г.''''']]. и пробива на тази укрепена линия на [[11 март]] [[1913]], но тогава ромейската имперска столица отдавна вече е само обект за изследване от [[Археология|археологията]].
== Значение ==
==== Култура ====
Константинопол е най-големият и богат център в Източното средиземноморие по време на късната Римска империя, най-вече като резултат от неговата стратегическа позиция, контролирайки търговските пътища между
Градът играе особено важна роля за запазването на ръкописите от гръцки и латински автори през целия период, когато нестабилност и безредици са причина за масовото им унищожаване в
==== Религия ====
Начело на църквата в Константинопол е стоял
== Бележки ==▼
<div class="references-small">▼
<references />▼
▲</div>
== Вижте също ==
* [[Стени на Константинопол]]
* [[Римска империя|Източна римска империя]]
* [[Византия]]
* [[Истанбул (имена)|Цариград - имена]]
* [[Рим]]
* [[Третия Рим|Трети Рим]]
* [[Истанбул]]
==Външни препратки==
*[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departamenti/sredizemnomorski/05.pdf За пътуващият семинар „Византийския Константинопол“]
▲== Бележки ==
▲<div class="references-small">
▲<references />
</div>
*
[[Категория:Константинопол| ]]
| |||