География: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31:
=== Средновековие ===
[[Файл:Psalter world map.jpg|мини|Карта на света от 13 век]]
По време на тъмните векове в [[Европа]] не се получават почти никакви нови сведения за света, ако не се смята [[Марко Поло]], който открива [[Източна Азия]] за Европа. Изключение правят [[викинги]]те на [[север]], които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях
=== Велики географски открития ===
{{основна|Велики географски открития}}
[[Файл:Cantino Planisphere.jpg|мини|250п|ляво|Португалска карта на света от 1502 година]]▼
▲[[Файл:Cantino Planisphere.jpg|мини|250п|Португалска карта на света от 1502 година]]
Политическото и икономическото съперничество между [[Испания]] и [[Португалия]] от [[15 век]] поставя на дневен ред въпросите за организирането и осъществяването на експедиции, които да открият нови пътища за богатите пазари на [[изток]] и за [[колонизация|колонизирането]] на нови територии. Като първа стъпка в тази борба се смята откриването и заселването от португалците на остров [[Мадейра]] и [[Азорски острови|Азорските острови]]. [[Вашку да Гама]] и [[Бартоломео Диас]] организират експедиции по бреговете на [[Африка]]. Испания се включва в борбата за икономическа мощ като организира експедицията на [[Колумб]], имаща за цел откриването на западен път към [[Индия]]. [[Колумб]] достига бреговете на Америка през [[декември]] [[1492]] г. Този момент става една от повратните точки в развитието на човечеството. Географската наука вече разполага с нов фундаментален факт. Открит е нов [[континент]] и всякакви виждания за край на света са отхвърлени. Вижданията за плоска форма на [[Земята]] обаче са напълно отхвърлени едва след експедицията на [[Фернандо Магелан]] – първото околосветско пътешествие, започнало през [[1519]] и завършило през [[1522]] година. Тази експедиция е съставена от 5 кораба и 265 моряци. Магелан дава и името на [[Тихия океан]] – наречен така, защото докато плава през него, водите му са много спокойни. [[Испания]] и [[Португалия]] започват борба за колонизация, като по този начин нуждата от географски знания става по-голяма. Организират се нарочни експедиции, които имат за цел изучаването на новооткритите земи и обясняването на непознати явления в природата. Скоро към този процес се включват [[Франция]], [[Англия]] и [[Холандия]].
Line 47 ⟶ 46:
=== Географията в ново време ===
[[File:Alexander von Humboldt-selfportrait.jpg|мини|[[Александър фон Хумболт]]]]
[[File:BASA-1271K-1-161-78-Anastas Ishirkov.JPG|мини|[[Анастас Иширков]], основоположник на географската наука в България]]▼
В края на 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. Известни остават теоретичните обосновки за [[физическа география|Физическата география]] на [[Имануел Кант]], който е водил тази дисциплина в университета в [[Кьонигсберг]]. За нуждите на теоретичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в [[Америка]], [[Азия]], [[Африка]] и [[Австралия]]. Най-известни сред тях може би са тези, в които е участвал [[Чарлз Дарвин]] на кораба [[Бигъл]], където формулира своята еволюционна теория.
Line 92 ⟶ 90:
* [[Културна география]]
* [[Историческа география]]
== География в България ==
{{основна|Географска история на България}}
▲[[File:BASA-1271K-1-161-78-Anastas Ishirkov.JPG|мини|[[Анастас Иширков]], основоположник на географската наука в България]]
Географски данни за българите и техните земи съществуват още от времето на Дунавска България, предимно от византийски автори. Българската география като научна дисциплина възниква след Освобождението и отразява нивото на географското познание в европейските страни по това време.
Първият български учебник по география е издаден през 1835 г. в [[Крагуевац]], а вторият в [[Смирна]] през 1843 г. от [[Константин Фотинов]]. До Освобождението излизат и други български учебници по география, сред които три издадени от д-р [[Иван Богоров]].
[[Александър Хаджи Росет]] издава в [[Страсбург]] през 1843 г. първата българска географска карта. Първата българска географска карта, която е отпечатана в българските земи е дело на Димитър Ангелидеф и излиза в [[Пловдив]] през 1862 г. През 40-те години на XIX век е изработен от [[Неофит Рилски]] и първият български глобус.
До Освобождението информация за природата, населението и стопанството на българските земи и градове е публикувана и от много чужди автори, предимно европейски учени и пътешественици. През 1898 г. е създадена първата катедра „География и етнография“ към историко-юридическия факултет на Софийското висше училище, днес Софийски университет. Тя се оглавява от доцент по география и обща етнография Анастас Иширков, считан за патриарх на българската географска наука. През 1906 г. Иширков основава [[Географски институт]] при Софийския университет, а през 1918 г. - [[Българско географско дружество]]. Почти всички известни български учени-географи от този период са ученици на Атанас Иширков. Друг известен географ от този период е [[Жеко Радев]]. Неговите приноси са в картографията и геоморфологията.
Българската география по времето на [[Народна република България]] под влиянието на съветската географска школа се съсредоточава основно върху физическата география, по-специално геоморфологията, метерологията, климатологията и хидрологията. Едва през 70-те и най-вече през 80-те години на 20-ти век излизат нови оригинални изследвания в областта на географията.
=== Други географски науки ===
| |||