Старобългарски език: Разлика между версии

'''Старобългарският език''' е най-ранният писмено засвидетелстван [[славянски езици|славянски]] език. В старите паметници този език първоначално бива наричан {{кирилица|'''ѩзыкъ словѣньскъ'''}} /іе^нзыкъ слов[ја]ньскъ/, а впоследствие {{кирилица|'''ѩзыкъ блъгарьскъ'''}} /іе^нзыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др. Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски черкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още [[Черковнославянски език|черковнославянски]] или [[Църковнославянски език|църковнославянски]].

 

[[Файл:Oldchurchslavonic.jpg|мини|500п|Молитвата на [[черковнославянски език]] - порусен във фонетично отношение, но сравнително запазен в синтактическо и лексикално отношение вариант на старобългарския език]]

 

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50–60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„старочерковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:

Освен това, езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след [[12 век]], в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно ''„среднобългарски“''. А щом бива признато съществуването на ''„среднобългарски“'' и ''„новобългарски език“'', то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език. А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича ''„старобългарски“'', а не ''„старославянски“'' или ''„старочерковнославянски“'', тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът ''„старославянски“'' може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът ''„старочерковнославянски“'' навежда на мисълта, че този език е служел само за черковни (религиозни) цели, а не за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася пък до опонирането на термина ''„старобългарски език“'' с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на [[Хан Аспарух|Аспаруховите]] сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката ''„прабългарски“'' (''протобългарски'', ''първобългарски''). От всичко казано дотук, можем да направим следните изводи:

 

# Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т.е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската [[граматика]] (на мъртвия език, възникнал през [[9 век]] и оставил паметници от [[10 век|10]]-[[12 век|12]] век).

# При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, еволюцията им от праславянски до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарски и в новобългарски; литературните стилове и школи в старобългарски, т.е., по-широко разглеждане на старобългарския език, излизайки от рамките на ''„канона“''. Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място с общото и индоевропейското езикознание.