Гръцки национализъм: Разлика между версии

Мегали идеята е лансирана от [[Йоанис Колетис]] в една негова знаменателна реч в гръцкия парламент от 14 януари 1844 г. по повод обсъжданията за съдържанието на първата гръцка конституция след избухналото [[въстание от 3 септември 1843 година]], наложило приемането ѝ. Тази реч е много прочувствена, но е най-вече свързана с избухналия спор за статута с [[легална дефиниция|легалната дефиниция]] на понятието за грък в основния закон, както и с оземляването на т.нар. [[етерохтонисти]], на които Колети препоръчва да се раздаде земя за заселване в [[Акарнания]] (а това са [[българи]], [[албанци]], [[сулиоти]] и [[власи]]) през 1843 г.<ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71</ref> В действителност първата употреба на израза е на [[Александрос Суцос]] и датира от 1842 г., като с него се означава идеята гръцкият народ да раздвижи своите вцепенени членове и да поиска наследството на своите праотци, т.е. империята на династията [[Комнини]]. <ref>Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 89</ref>

 

 

Новата идеология има нужда от теоретична и историческа обосновка на основата на [[континуитет]]а между Древна Гърция и съвременна Гърция, посредством [[Византия]]. С изграждане концептуалността на новата национална идеология и доктрина се заема [[Константинос Папаригопулос]] посредством ''припознаването на Византия'' като една своеобразна средновековна гръцка държава - с цел обосноваване на ''националния идентитет'' (от [[превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол от франките]] и налагането на [[франкократия]]та). <ref>[http://liternet.bg/publish16/n_danova/iv_shishmanov.htm ИВАН ШИШМАНОВ И НАЦИОНАЛНИЯТ НАРАТИВ]</ref><ref>Α. Πολίτης, Ρομαντικά χρόνια. Ιδεολογίες και νοοτροπίες στην Ελλάδα του 1830—1880'', Ε.Μ.Ν.Ε.-Μνήμων, 1998, σελ. 39 και 47</ref> В този смисъл възгледите и светогледа на "бащата на модерната гръцка историография" влизат в [[колизия]] и са диаметрално противоположни на водещия [[Новогръцко просвещение|новогръцки светски просветител]] - [[Адамандиос Кораис]]. <ref>[http://www.academia.edu/4659509/_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_XVIII_%D0%B8_XIX_%D0%B2._Continuity_construct_and_the_politicization_of_culture_in_forming_the_modern_Greek_nation_18th-19th_century_ Конструкцията на приемствеността и политизирането на културата в процеса на формиране на модерната гръцка нация (XVIII-XIX в.)]</ref> По този начин едновременно се взаимства, но и се видоизменя семантично употребената предходно през 1844 г. от Колетис - Мегали идея.