Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на [[Свети Седмочисленици|Светите Седмочисленици]], сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по [[българско землище|българското землище]]. Тук са запазени гробът на [[Йоан Владимир|Свети Йоан Владимир]] и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е въстановен и градът отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. В [[1281]] след [[Обсада на Берат (1280 – 1281)|битката при Берат]] е завладянприсъединен към от [[Византия]], а след [[1345]] г. Берат за кратко е включен в т.н. [[Душаново царство]]. В [[1432]]-[[1444]] г. -е столица на княжеството Арианита, а в [[1444]]-[[1479]] г. става столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османците за пръв път в [[1431]] г., в [[1450]] г. е включен в състава на Османската империя след [[Обсада на Берат (1455)|превземане и обсада на града]], но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуствачувства напълно сигурна. През 1774 г. е създаден Бератски пашалък, откъдето е съвременното име на селището. В [[1912]] г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В [[1922]] г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В [[1944]] г. тук [[Енвер Ходжа]] провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.
До [[17 век|XVII век]]-[[18 век|XVIII век]] градът запазваноси българското си име - ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
