Народно творчество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Забелязах наборна грешка - говори се за 1812 г., а пише XXI век, поправих го на XIX в. - началото на романтичния национализъм. |
||
Ред 7:
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като [[разказ]]и, [[легенда|легенди]], [[поговорка|поговорки]], [[суеверие|суеверия]], [[песен|песни]], [[обреди]], а също и [[гатанки]] и др.) на определен [[етнос]]. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за [[национална държава|националните ценности]] започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) [[наследство]]. Изследователите в областта на фолклора се наричат '''фолклористи''', а [[Академична дисциплина|академичната дисциплина]] е [[фолклористика]]. Фолклористите работят често съвместно с [[Културология|културолози]], [[Етнография|етнографи]], [[Етнология|етнолози]], [[Социология|социолози]], [[Езикознание|лингвисти]] и [[История|историци]] поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния ''национализъм'' от
Първи [[Йохан Готфрид фон Хердер]] препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през ХХ и ХХІ век в Европа, Азия, а и в останалите части от света.
| |||