Народно творчество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Забелязах наборна грешка - говори се за 1812 г., а пише XXI век, поправих го на XIX в. - началото на романтичния национализъм.
Ред 7:
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като [[разказ]]и, [[легенда|легенди]], [[поговорка|поговорки]], [[суеверие|суеверия]], [[песен|песни]], [[обреди]], а също и [[гатанки]] и др.) на определен [[етнос]]. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за [[национална държава|националните ценности]] започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) [[наследство]]. Изследователите в областта на фолклора се наричат '''фолклористи''', а [[Академична дисциплина|академичната дисциплина]] е [[фолклористика]]. Фолклористите работят често съвместно с [[Културология|културолози]], [[Етнография|етнографи]], [[Етнология|етнолози]], [[Социология|социолози]], [[Езикознание|лингвисти]] и [[История|историци]] поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
 
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния ''национализъм'' от ХХІХIХ век, който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през ХХ век [[етнография|етнографите]] започват да записват фолклора. Братята немци [[Вилхелм и Якоб Грим]] са сред пионерите в това начинание – събират устно предавани [[германски приказки]] и публикуват първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (''Kinder- und Hausmarch'') през [[1812]] г.
 
Първи [[Йохан Готфрид фон Хердер]] препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през ХХ и ХХІ век в Европа, Азия, а и в останалите части от света.