Анастасия Николаевна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 41:
Децата на царя са отглеждани просто и строго, доколкото е възможно. Спят на твърди походни легла без [[възглавница|възглавници]], освен когато са болни, студена [[баня]] на сутринта, топла вечерта, спретнати стаи и [[бродерия|бродерии]], които продават за различни благотворителни цели. Титлите им не се използват. Анастасия дели стая със сестра си Мария. Двете са много близки, разменят си дрехи и прекарват много време заедно. Анастасия получава домашно образование. Изучава френски, немски и английски език, както и [[аритметика]], [[география]], [[история]], богослов, [[рисуване]], [[граматика]], [[музика]] и танци. Тя не е прилежна ученичка. Особено много мрази граматиката и пише с много грешки. По-голямата част от времето прекарват в Александровския дворец, но понякога и в Зимния дворец.
 
=== Ролята на Распутин ===
[[Файл:Ρασπούτιν.jpg|мини|Распутин с царското семейство]]
Майка ѝ разчита на съвета на [[Григорий Распутин]], руски селянин и скитник, или свещен човек, който счита че молитвите му спасяват многократно страдащия Царевич. Анастасия и нейните сестри, както и брат ѝ са обучавани да гледат на Распутин като на приятел и да му се доверяват. През есента на 1907 г. лелята на Анастасия Олга Александровна от Русия е придружена от царя за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.
Ред 57:
По време на [[Първата световна война]] Анастасия шие бинтове, купува лекарства за войниците и заедно със сестра си Мария посещава ранени войници в частна болница в района на [[Царское село]]. Дори в самия дворец императрицата превръща някои стаи в болнични помещения. Двете девойки, твърде млади, за да станат медицински сестри от Червения кръст като майка си и по-големите си сестри, играят на с карти с войниците, четат им на глас, пишат писма под диктовка и се опитват да повдигнат духа им. Феликс Дасел, който се лекува в болницата и познава Анастасия, си спомня, че тя се смее като катеричка и ходи бързо с прокрадване.
 
През февруари 1917 г., в разгара на революцията, едно след друго, децата се разболяват от [[морбили]]. Анастасия се разболява последна, когато дворецът е вече заобиколен от войските на бунтовниците. Царят по това време ре главнокомандващ в [[Могильов]], в двореца са само императрицата и децата.

=== Под домашен арест ===
Николай II абдикира и през март 1917 г. и цялото семесйтво е поставено под домашен арест в Александровския дворец в Царское село. Въпреки че като цяло животът им не се променя съществено, понякога биват освирквани или ругани през оградата на двореца. По това време все още се надяват да отидат в чужбина, но [[Джордж V]], чиято популярност сред поданиците му бързо намалява, за да избегне всякакви рискове предпочита да принесе в жертва царското семейство, като по този начин предизвиква шок в собствения си кабинет<ref>{{cite web
| author = Макаренко, Светлана
| datepublished = 2000-12-12
Line 73 ⟶ 76:
[[Александър Керенски]] от временното правителство уведомява царското семейство, че е взето решение да бъдат прехвърлени в [[Тоболск]], [[Сибир]]<ref>King and Wilson (2003), pp. 57–59</ref>. В последния ден преди да напуснат, те имат възможност да се сбогуват със служителите, за последен път да посетят любимото си място в парка, езерата и островите. На 12 август 1917 г. влак под флага на японската мисия на [[червен кръст|Червения кръст]] в строга секретност се отбива от пътя.
 
=== Заточение в Тоболск===
След като болшевиките взимат властта, Анастасия и нейното семейство са преместени в [[Ипатиевата къща]] в Екатеринбург<ref>King and Wilson (2003), pp. 78–102</ref>. Стремежът и несигурността на пленничеството оказват влияние върху Анастасия и семейството ѝ. Тя пише писма, в които се сбогува с приятели. В Тоболск тя и нейните сестри зашиват скъпоценни камъни в дрехите си, за да ги скрият от похитителите си, тъй като Александра им пише, за да ги предупреди, че тя, Николай и Мария са претърсени при пристигането си в Екатеринбург и са им конфискувани предмети.
 
=== Заточение в Екатеринбург ===
След като болшевиките взимат властта, Анастасия и нейното семейство са преместени в [[Ипатиевата къща]] в Екатеринбург<ref>King and Wilson (2003), pp. 78–102</ref>.
 
=== Разстрел ===
На [[17 юли]] [[1918]] година е разстреляна в [[Екатеринбург]].
На [[17 юли]] [[1918]] година е разстреляна в [[Екатеринбург]]. Заедно с родителите си, сестрите и брат си са обявени за новомъченици на Русия на юбилейния Архиерейски събор на [[Руска православна църква|Руската православна църква]] през август [[2000]] година. По-рано, през [[1981]] година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.
 
== Характер ==
 
== Намиране на останките ==
 
== Канонизиране ==
На [[17 юли]] [[1918]] година е разстреляна в [[Екатеринбург]]. Заедно с родителите си, сестрите и брат си са обявени за новомъченици на Русия на юбилейния Архиерейски събор на [[Руска православна църква|Руската православна църква]] през август [[2000]] година. По-рано, през [[1981]] година, те били канонизирани от Руската православна църква зад граница.
 
== Легендата за оцеляването ==
Съществува легенда, че княгиня Анастасия се е спасила от екзекуцията и напуснала страната. След [[1920]] година множество дами в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|САЩ]] претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Но всичко това са лъжи. Истинската Анастасия е убита заедно със семейството си на 17 юли 1918 година, което доказват и откритите неотдавна останки, които след ДНК анализ са идентифицирани от американци и руснаци, като [[Алексей Николаевич]] и 1 от сестрите му. Макар че американците продължават да твърдят, че Анастасия е тази, която е намерена в гроба заедно с Алексей, руснаците смятат, че намерената е Мария, която е по-голяма от Анастасия с 2 години.