|
=== Заточение в Екатеринбург ===
През април 1918 г. Президиумът на Централния всерусийски изпълнителен комитет на четвъртото си свикване решававзима решение да прехвърли бившия цар в [[Москва]] за да бъде изправед пред [[съд]]. След много колебание, императрицата решава да придружи съпруга си,. заМария дасъщо помогнетръгва с неятях, тръгваза ида Марияпомага.
Останалите членове на семейството остават да чакат в Тоболск, като Олга се грижи за болния си брат, Татяна - за къщата, а Анастасия - съсза забавленията. Трите момичета, облечени в сиво и със сълзи на очи изпращат родителите си и сестра си. Животът тече бавно и тъжно в полупразната къща. Четат книги, разхождат се, рисуват и играят с болния си брат.
На 3 май 1918 г. става ясно, че по някаква причина заминаването на бившия цар за [[Москва]] е отменено и вместо това триматаМария, майка ѝ и баща ѝ са принудени да останат в [[Ипатиевата къща|къщата на жинженер Ипатиев]] в Екатеринбург<ref>King and Wilson (2003), pp. 78–102</ref>, реквизирана от новия режим специално за да настанят царското семейство в нея. В Тоболск Анастасия и нейните сестри зашиват [[бижу|скъпоценни камъни]] в дрехите си, за да ги скрият от похитителите си, тъй като Александра им пише, за да ги предупреди, че тя, Николай и Мария са претърсени при пристигането си в Екатеринбург и са им конфискувани предмети. Тези накити са предвидени също при щастлив случай да могат да откупят спацениетоспасението си. Под ръководството на голямата сестра Татяна, Анастасия остана зашити накита си в корсет рокля - добро стечение на обстоятелствата очакваните за тях, за да изкупи път за спасение.
На 19 май е решено останалите дъщери и Алекс да се присъединят към родителите си и Мария в Ипатиевската къща в Екатеринбург. На следващия ден, 20 май, четиримата се качват на кораба „Русия“, който ги завежда в [[Тюмен]]. Според очевидци, момичетата са били заключени в отделни каюти, а брат им Алекс е бил самосам с ординареца си и достъп до негвата каюта не е имал дори лекарят му.
На 22 май корабът пристигнапристига в Тюмен, а след това с [[влак]] са извозени до Екатеринбург. Анастасия успява да запази духа си и доброто си настроение, дори чувството си аза хумор.
=== Разстрел ===
|
