|
Ноцицепторите не се адаптират, а в някои случаи се наблюдава и сенситизация ([[хипералгезия]]). Съществуват два пътя, по които информацията от болковите рецептори достига до [[централна нервна система|ЦНС]].
Внезапните и силни дразнения се предават до гръбначния мозък по [[миелин]]ови Аδ неврони, предаващи сигнала със скорост от 20 m/s, докато осещанетоусещането за бавната болка се предава чрез тънки амиелинови влакна от тип С, със скорост от едва 2 m/s.<ref>{{cite book |author=Williams, S. J.; Purves, Dale |title=Neuroscience |publisher=Sinauer Associates |location=Sunderland, Mass |year=2001 |pages= |isbn=0-87893-742-0 |oclc= |doi= |accessdate=}}</ref> Обикновено в задните коренчета на гръбначния мозък се формират [[синапси]] със следващите нервни влакна, като се осъществява прекръстосване – влакната от дясната половина на тялото преминават в лявата половина на гръбначния мозък и обратно. Информацията за болката достига до [[таламус]]а по два пътя – нов и стар. Аδ-невроните формират синаптични контакти с [[дендрит]]ите на невроните от новия път, които достигат директно до таламуса. С-невроните образуват синапси с влакната от стария път, който преминава през [[продълговат мозък|продълговатия мозък]], [[варолиев мост|моста]] и тогава достига таламуса.
Информацията частично се преработва в таламуса, след което достига до съответни интеграционни центрове в [[мозъчна кора|кората]] на [[главен мозък|главния мозък]]. Там също се извършва преработка на постъпилата информация, след което се изпращат еферентни импулси, повлияващи усещането за болка.
==Разпространение==
Ноцирецепторите се описани и при други групи животни освен бозайниците,като риби <ref>Sneddon, L. U., V. A. Braithwaite, and M. J. Gentle. 2003. Do fishes have nociceptors? Evidence for the evolution of a vertebrate sensory system. ''Proceedings of the Royal Society of London. Series B. Biological sciences'' '''270''': 1115–1121. http://dx.doi.org/10.1098/rspb.2003.2349</ref> различни безгръбначни, в това число и пиавиципиявици,<ref>Pastor, J., B. Soria, and C. Belmonte. 1996. Properties of the nociceptive neurons of the leech segmental ganglion. Journal of Neurophysiology 75: 2268–2279. http://jn.physiology.org/cgi/content/abstract/75/6/2268</ref> нематоди,<ref>Wittenburg, N., and R. Baumeister. 1999. Thermal avoidance in ''Caenorhabditis elegans'': an approach to the study of nociception. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 96: 10477-10482. http://www.pnas.org/cgi/content/abstract/96/18/10477</ref> морски плужеци,<ref>Illich, P. A., and E. T. Walters. 1997. Mechanosensory neurons innervating ''Aplysia'' siphon encode noxious stimuli and display nociceptive sensitization. The Journal of Neuroscience 17: 459–469. http://www.jneurosci.org/cgi/content/abstract/17/1/459</ref> и винени мушици.<ref>Tracey, J., W. Daniel, R. I. Wilson, G. Laurent, and S. Benzer. 2003. ''painless'', a ''Drosophila'' gene essential for nociception. Cell 113: 261–273. http://dx.doi.org/10.1016/S0092-8674(03)00272-1</ref> Въпреки че тези неврони могат да имат различни пътища и връзки с централната нервна система, отколкото ноцицепторите при бозайниците, тези неврони в не-бозайници често се възбуждат в отговор на подобни стимули като при бозайници, като висока температура (40 градуса по Целзий или повече), ниско рН, капсаицин, както и увреждане на тъканите.
==Източници==
|
