Дряновски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 28:
 
== История ==
Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера [[Бачо Киро (пещера)|„БачоБачо Киро“Киро]], което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
 
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са [[траки]], които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
Ред 40:
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]]-Левски, отец [[Матей Преображенски]]-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
 
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876  г. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877  г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897  г. на загиналите въстаници.
 
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.