Лутрос (дем Дедеагач): Разлика между версии

Селото е разположено в нисък и плодороден район между градовете [[Дедеагач]] и [[Фере]]. На няколко километра южно от селото се е намирал римският град [[Траянополис]], построен върху античния [[Дорсик]]<ref name="as93-94">Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.93- – 94</ref>.

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Лъджа (Ladja) е посочено като село с 90 домакинства и 412 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 66 - – 67.</ref>

Вначалото на ноември [[1907]] г. четите на [[Лазар Маджаров]] и на [[Бойко Чавдаров]] пристигат в Лъджакьой и престояват там няколко дни. След предателство на [[10 ноември]] селото е обсадено от турски аскер, който претърсва къщите. Четниците напускат селото и се изтеглят към възвишенията над него. Сражението продължава повече от шест часа и в него загиват [[Лазар Маджаров]], [[Петър Васков]], [[Георги Гешанов]], Чанко Карабраканов и Янаки Милков.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=154 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Лъджакьой са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 860.</ref>

През 1920 година селото попада в Гърция. След 1924 година от Лъджакьой българското население от селото се изселва, 30 семейства (ок. 200 души) се изселват в [[Горни Воден]], Асеновградско, а още толкова в Кърджалийско и Хасковско. Други 30- – 40 семейства остават в селото, но след 1944 година се преселват в България<ref name="as93-94" />.

* {{флагче|България}} Коста Тодоров Марков (1920 - – 1944), български комунист, деец на ССМ<ref>[http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/partizan.xls] Списък на убити партизани </ref>

* {{флагче|България}} [[Стою Тодоров]] (1919 - – 1997), виден български скулптор, създател на паметника на [[Петко Войвода]] в [[Хасково]] в [[1963]] г., в Народната библиотека в [[Пловдив]] той извайва импозантната фигура в цял ръст на [[Иван Вазов]] на централната фасада, вляво от стълбището, наред с много други възрожденци и народни будители от каменният барелеф, разработва идеята за мемориала на изкланите от турците деца при [[Илиева нива]], жени се за Мария МилевaМилева, дъщеря на знаменития наш живописец [[Иван Милев (художник)|Иван Милев]], техен син е арх. Александър Стоев Тодоров - – проектант на операта в [[Благоевград]].

* {{флагче|България}} [[Тодор Петков (революционер)|Тодор Петков]] (1872 - – 1937), български революционер от ВМОРО

* {{флагче|България}} [[Георги Гешанов]] (1872 - – 1907), български революционер от ВМОРО

* {{флагче|България}} [[Лазар Маджаров]] (1872 - – 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание

* {{флагче|България}} [[Петър Васков]] (1875 - – 1907), български революционер