Лъв I Тракиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: Ардабур → Ардабур (консул 447 г.); форматиране: 4x кавички, 3x заглавие-стил, 3x тире-числа, 2x тире, 2 интервала, нов ред (ползвайки [[У:... |
||
Ред 5:
| описание на изображението=Скулптурно изображение на имп. Лъв I Тракиец в музея [[Лувър]]
| коронация=[[7 февруари]] [[457]]
| управление= [[457]]
| роден=ок. [[401]]
| място на раждане= ? Тракия
Ред 18:
'''Флавий Валерий Лъв''' (на [[латински]]: ''Flavius Valerius Leo''), известен като '''Лъв I Тракиец''' ({{lang-el|Λέων ο Θράξ}}), също още и като '''Лъв Бес''', или '''Лъв Велики''' е римски император, управлявал Източната Римска империя от [[457]] до [[474]] година. Поставя началото на т.нар. [[Тракийска династия]].
Родом от тогавашната провинция [[Дакия Аврелиана]] (предишната [[Мизия|провинция Мизия)]] със столица дн. [[София]], родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе [[беси]]. Идвайки в [[Константинопол]] на младини първоначално отворил месарница където работил
Лъв Тракиец става последен от серията императори, дошли на власт благодарение на [[алани|алана]] [[Аспар]] ([[магистър милитум|военен магистър]]), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма възможност да бъде признат за император, тъй като е с неримско потекло, а и изповядва [[арианство|арианската]] ерес.
Коронацията на Лъв за владетел е първата църковно-държавна в историята. Тя е извършена на [[7 февруари]] [[457]] г. от [[Вселенски патриарх|константинополския патриарх]] ''Св. Анатолий I''. Преди този акт традицията повелява владетелят да получи диадема от по-висш военен, да е вдигнат на щит или акламиран от войската, народа и сената. Новата церемония на ''
== Управление ==
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля
По време на управлението на Лъв I [[Балкани]]те са опустошавани няколко пъти и отново от [[хуни]]те (ок. 466 г.), а по-късно и от [[вестготи]]те. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат [[Константинопол]] благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на [[Теодосий II]]. В нач. на 70-те г. се водят и няколко второстепенни конфликта в Кавказ и на арабската граница.
Ред 34:
Управлението на Лъв I също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се [[Западна Римска империя]], белязано с назначаването на [[Антемий]] за император на Западната империя през [[467]] г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военно-морска експедиция срещу [[вандали]]те в Северна Африка, организирана през [[468]] г., съвместно със Западната империя. Това е един от най-големите военноморски десанти в историята на човечеството. Въпреки това обаче вандалите побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв – командващия похода [[Флавий Василиск|Василиск]]. Провалът на акцията е катастрофа, която лишава империята, както от военна сила и пари, така и от способноста през следващите десетилетия да действа активно срещу варварите в Средиземноморието. Близо половината боен флот на империята бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.
=== Борба с готската фракция ===
Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя през 70-те г-ни на 5 в. бива нарушено от борбите между различни фракции във войската, след като Лъв I Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и военния магистър Аспар. Тази политика не съвпада с очакванията на неримските войски които съставляват по-голямата част от имперската армия, особено в придунавските провинции ([[Мизия]]), където готите имат неформалнен статут на независимо население.
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му [[Флавий Патриций|Патрикий]] за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Това се случва не без одобрението и подбудата от страна на имперското правителство. Не след дълго (471 г.), [[Аспар]] и синът му [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]] са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския палат, безспорно като резултат на заговор от страна на императорския двор. Този атентат, последван от гонение на арианите, поддържащи Аспар, скоро довежда до открит бунт сред варварските федерати. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на готската фракция. В 471 г. готите под ръководството на [[Теодорих Страбон]] опустошават околностите на [[Филипопол]] и превземат [[Адрианопол]] преди да бъдат спрени от пълководците Зенон и Василиск.
Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора ''Macellus'' (''ὁ Μακέλλης'',
=== Късен период на управлението ===
[[File:Roman Empire 460 AD.png|thumb|350px|Римска западна и източна империя ок. 460 г.]]
Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава отново когато остготският крал [[Теодорих Велики]] е призован на съд в Константинопол. Там той влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, като след години се връща в Италия, за да стане остготски крал.
Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западният император Антемий е свален от варварските наемници на [[Рицимер]] през 472 г., а в Италия цари безвластие – тронът остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. ''
Лъв I умира от [[дизентерия]] на 73 години на [[18 януари]] [[474]] година. Наследен е от петгодишния си внук [[Лъв II]]. Византийските хронисти считат Лъв Тракиец за един от сполучливите владетели на империята, въпреки многобройните пропуски на управлението и личността му.
== Външни препратки ==
*[http://www.roman-emperors.org/leo1.htm Hugh Elton,
== Литература ==
{{Commons|Leo I (emperor)}}
* Brian Croke: ''Dynasty and Ethnicity. Emperor Leo I and the Eclipse of Aspar'', C.H. Beck, Vol. 35, 2005, p.
* Stephen Mitchell: ''A History of the Later Roman Empire.'' Oxford 2007.
*Stephen Williams, Gerard Friell, ''The Rome that Did Not Fall The Survival of the East in the Fifth Century'', Routledge Press, 1999, ISBN 0415154030
* Gereon Siebigs: Kaiser Leo I. Das oströmische Reich in den ersten drei Jahren seiner Regierung (
{{пост начало}}
| |||