Уикипедия

Хенриета Суон Ливит: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кутия; без липсващи връзки
Ред 1:
{{Личност
| име = Хенриета Суон Ливит
| име-оригинал = Henrietta Swan Leavitt
| категория = астроном
| описание = американска астрофизичка
| наставка = а
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = Ланкастър, [[Масачузетс]], [[САЩ]]
| починал-място = [[Кембридж]], [[Масачузетс]], [[САЩ]]
| националност = {{USA}}
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = астроном
| област = [[Астрономия]]
| учил-при =
| работил-в = [[Харвардски университет|Харвардска обсерватория]]
| публикации =
| известен-с = Откриване на закона на Ливит (връзка период-светимост при цефеидите)
| награди =
| титла =
| членства =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| брак =
| деца =
| подпис = | сайт =
| общомедия =
}}
'''Хенриета Суон Ливит''' (4 юли 1868 г. &#x2013; 12 декември 1921 г.) е американска [[Астроном|астрономка]], известна с откриването на връзката между [[Светимост|светимостта]] и периода на [[Цефеида|цефеидите]]. Завършва Радклиф колидж, и започва да работи в обсерваторията на Харвардския колеж като „човешки компютър“ през 1893 г., където се занимава с каталогизиране на звездите по яркост от [[Фотографска плака|фотографски плаки]]. Макар и да получава слабо признание приживе, приносите ѝ в астрономията са значителни. С връзката период-светимост на цефеидите (закон на Ливит) за пръв път е измерено разстоянието между Земята и друга галактика.<ref>Leavitt, Henrietta Swan, Pickering, Edward C. ''Harvard College Observatory Circular'', vol. 173, pp.1-3. </ref>
 
Line 4 ⟶ 33:
 
== Ранни години и образование ==
Хенриета Суон ЛивиттЛивит е дъщеря на пастора от Конгрегационната църква Розуел Ливит и съпругата му Хенриета Суон (Кендрик), родена в Ланкастър, в щата Масачузетс. Тя е потомък на [[Дякон|дякона]] и шивач Джон Ливит, английски [[Пуританство|пуритан]], който се установява в колонията Масачузетс бей в началото на XVII век.
 
Тя учи в Оберлин колидж и завършва Радклиф колидж, който тогава се нарича ''Общество за колегиално обучение на жени'', където получава бакалавърска степен през 1892 г. Тя получава широко образование, с курсове по старогръцки, изкуства, философия, аналитична геометрия и математически анализ.<ref name="carnegiescience">"1912: Henrietta Leavitt Discovers the Distance Key." </ref> Едва през четвъртата година тя следва курс по астрономия, който завършва с оценка А−. <ref name="Johnson">{{cite book|last=Johnson|first=George|title=Miss Leavitt's Stars : The Untold Story of the Woman Who Discovered How To Measure the Universe|date=2005|publisher=Norton|location=New York|isbn=0-393-05128-5|edition=1st}}</ref>{{Rp|27}} След това тя пътешества в Америка и в Европа, по това време на който тя и изгубва слуха си.<ref>{{Cite book|title=The Biographical Encyclopedia of Astronomers|last=Hockey|first=Thomas|publisher=Springer|year=2007|isbn=|location=|pages=|via=}}</ref>
Line 13 ⟶ 42:
През 1893 г. започва работа с цел да получи магистърска степен по астрономия в обсерваторията на Харвардския колеж; която тя така и не завършва.<ref>{{cite book|last1=Kidwell|first1=Peggy Aldrich|title=Leavitt, Henrietta Swan. American National Biography Online|date=2000|publisher=Oxford University Press}}</ref> В обсерваторията на Харвардския колеж тя започва да работи като една от жените−човешки компютри, наети от Едуард Пикеринг да измерват яркостта и да каталогизират звездите по фотографките плаки на обсерваторията (в началото на 20. век, на жени не се позволява да работят на телескопи). <ref>[http://www.exploratorium.edu/origins/hubble/people/supernovas.html Exploratorium note]</ref> Първоначално Ливит се самоиздържа, по-късно започва да получава заплата от $0.30 на час за работата си.{{Rp|32}} Бележките за нея я описват като „''трудолюбива, сериозна…без да се впуска във фриволности и самоотвержено отдадена на семейството си, църквата, и кариерата''” 
 
Пикеринг дава на Ливит да изучава [[Променлива звезда|променливите звезди]], т.е. звезди, чиято светимост се променя с времето. Според Джереми Бърнщайн, "''променливите звезди са били обект на интерес от години, но когато тя е изследвала тези плаки, аз се съмнявам Пикеринг да е мислел, че тя ще направи значително откритие − такова, което да промени астрономията''."<ref /> Ливит изучава хиляди звезди от [[Магеланови облаци|Магелановите облаци]]. През 1908 г. тя публикува резултатите от тези наблюдения в ''Аналите на астрономическа обсерваторията на Харвардския колеж'',<ref /> . При тези наблюдения тя открива, че колкото по-ярка е звездата, толкова по-дълъг ѝ е периодът. След по-задълбочени изследвания, през 1912 г. тя потвърждава резултата, и както че връзката е много силна и предсказуема.<ref />
[[Файл:Leavitt_henrietta_b1.jpg|alt=Woman sitting at desk writing, with short hair, long-sleeved white blouse and vest|мини|Хенриета Суон Ливит на бюрото си в обсерваторията на Харвардския колеж<ref />]]
Ливит прави опростяващата хипотеза, че всички звезди от Магелановите облаци са, приблизително, на едно и също разстояние, така че тяхната светимост може да бъде изчислена от тяхната видима [[звездна величина]] (която се измерва директно на плаките) и разстоянието до съответния магеланов облак. „''Тъй като променливите, най-вероятно, са на почти едно и също разстояние от Земята, техните периоди видимо са свързани с техните светимости, които се определят от техните маси, плътности и повърхностни яркости''“, четем в оригиналната статия на Ливит. <ref />
 
Това откритие, което идва след изучаване на 1 777 променливи звезди от фотографските плаки, става известно като „зависимост период-светимост“ или „закон на Ливит“. Така, логаритъмът на периода е право пропорционален на логаритъма на светимостта на звездата. <ref /><ref />
 
Ливитт също така разработи и продължава да се подобрява "Харвард" и " Стандарт фотографски измервания, логаритмична скала, което поръчки звезди с яркост над 17 на количествата. Тя първоначално е бил направен анализ 299 чинии с 13 телескопи за изграждане на нейния мащаб, който бе приет от международния Комитет на фотографски звездни величини в 1913 година.<ref />
 
== Влияние ==
[[Файл:1777_Variables_in_the_Magellanic_Clouds_Henrietta_Swan_Leavitt.png|ляво|мини|233x233пкс|Заглавна страница на статията ''1777 променливи в Магелановия облак'', ''Анали на обсерваторията на Харвардския колеж'', 1908 г.]]
Връзката период−светимост прави от цефеидите „стандартни свещи“ в астрономията, и това позволява на астрономите да изчисляват разстояния до галактики, за които измервания на паралакса не могат да бъдат извършени. Година след като Ливит публикува резултатите си, [[Ейнар Херцшпрунг]] измерва разстоянията до няколко цефеиди в центъра на [[Млечния път]], и с тази калибровка, и закона на Ливит, с голяма точност може да бъде изчислено разстоянието до коя да е цефеида <ref />
 
Скоро, цефеиди са открити и в други галактики, като [[Андромеда (галактика)|Андромеда]] (от [[Едуин Хъбъл]], през 1923&#x2013;24 гг.), и измерването на разстоянията до тях е важна съставна част от доказателството, че „спиралните мъглявини“ са други галактики, разположени далеч извън Млечния път. Тези развития карат Харлоу Шапли да измести Слънцето от центъра на галактиката в представите от времето, в рамките на тогавашния „[[Голям дебат]]“, а Едуин Хъбъл за измести галактиката от центъра на нашата Вселена. Така, откритието на Ливит променя завинаги представата ни за Вселената.
 
Хъбъл често е заявявал, че Ливит заслужава Нобелова награда за работата си.<ref /> Геста Митаг-Лефлер от тя е щастлива факултет на поскъпването на всички, че е достоен, и ангажиране на хората, и бил обсебен от природата, е пълна слънчева светлина, което я, целият живот се превърна в динамичен и изпълнен с разум."Шведската академия на науките номинира Ливит за наградата, но разбира, че тя е умряла от рак три години по-рано.<ref /> (а Нобелова награда не се присъжда посмъртно.)<ref /> Въпреки че е платена само 10,50 долара на седмица, откритието на Ливит за измерване на разстояния на галактичен мащаб открива пътя на съвременната астрономия за разбиране на структурата и мащаба на Вселената.<ref />
 
== Болест и смърт ==
ЛивиттЛивит работи спорадично в Харвард, често държана настрана от здравословни проблеми и семейни задължения. Болест, която я сполетява след като завършва Радклиф, я прави постепенно глуха.<ref name="Hamblin">{{cite book|last=Hamblin|first=Jacob Darwin|title=Science in the early twentieth century: an encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=mpiZRAiE0JwC&pg=PA181&lpg=PA181&dq=Leavitt+california+benjamin+leavitt&source=web&ots=qbhrQbSbE2&sig=lx35eM7pNSpM41l2ltmMLrU3R2g&hl=en&sa=X&oi=book_result&resnum=10&ct=result#PPA181,M1|pages=181–184|date=2005|publisher=ABC-CLIO|isbn=1-85109-665-5}}</ref> През 1921 г., когато Харлоу Шейпли поема поста директор на обсерваторията, тя става ръководител на отдела по звездна [[Photometry (astronomy)|фотометрия]]. Към края на годината тя умира от рак и е погребана в семейния парцел на гробището [[Кеймбридж (Масачузетс)|Кеймбридж, Масачузетс]].{{Rp|89}}
 
 
Line 40 ⟶ 67:
 
== Книги ==
Лорън Гандерсон пише, ''Тихото небе'', биография на Ливит от приемането ѝ в Харвард до нейната смърт.<ref />
 
Джордж Джонсън, автор на биография, ''Звездите на госпожица Ливит''<ref />
 
Робърт Берли пише биография ''Погледни нагоре!: Хенриета ЛивиттЛивит, жена-пионерка в астрономията'' за по-младата аудитория (4-8 години).<ref />
 
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хенриета_Суон_Ливит“.