Разлика между версии на „Екатерина Симидчиева“

Екатерина Симидчиева е родена в град [[Скопие]] през [[1872]] година. Сестра е на революционера и публицист [[Лазар Симидчиев]].<ref>[http://strela.net/kondov/Kondov.htm Кондов, Константин. Спомени. 1874 - 1929, III. Ученичество в Солун]</ref> Завършва [[Солунска българска девическа гимназия|Солунската българска девическа гимназия]]<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref>, след което заминава за [[Куманово]] и там става учителка в българско [[Българска екзархия|екзархийско]] училище, където основава женско дружество. Омъжва се за [[Авксенти Георгиев]] - – син на богат и влиятелен българин от града.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 20.]</ref> На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото и&#768; стихоторение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от [[Гьорче Петров]] и става куриер и апостол на организацията — – пътува из селата, в [[Щип]] се среща с [[Даме Груев]].

Когато [[сърбомани]]те в родния и&#768; град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство - – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.]</ref> умира.