Мартин Шпанберг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KLBot2 (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q2096477
м Unlinked: Беринг
Ред 11:
На 21 май 1739, вече с четири кораба предприема ново плаване на юг. Флотилията достига до 42º с.ш., където търси митическата земя „Жуан да Гама“. След като естествено не намира земя Шпанберг поема на югозапад. На 39° 30' с.ш. Уолтън отново изостава. Останалите три кораба на 16 юни достигат до североизточния бряг на остров [[Хоншу]] (залива [[Сендай]], 38º 15` с.ш.). Японците ги посрещат дружелюбно, но руснаците не се решават да слязат на брега и на 23 юни вдигат котва и се отправят към дома. На обратния път (отново след [[Мартин Геритсон Фриз]]) от 3 до 7 юли открива Южните Курилски о-ви и на 14 август се завръща на [[Камчатка]], без да изпълни нарежданията за установяване на взаимоотношения с японците. След раздялата си с флотилията на 16 юни Уолтън достига до югоизточния край на остров [[Хоншу]] и изпраща на брега осем човека за вода, като японците им помагат да напълнят буретата. От там Уолтън продължава на юг и на 33° 28' с.ш. хвърля котва до един от островите Идзуситито, където престоява един ден и през юли се завръща в [[Охотск]].
 
След завръщането си обсъжда с [[Витус Беринг|Беринг]] своя план за плаване към новооткритите острови и налагането на руско поданство на томошното население. [[Беринг]] одобрява плана му и го изпраща в [[Петербург]] за окончателно решение. По това време в адмиралтейството постъпва донос, в който се твърди, че Шпанберг не е плавал до [[Япония]], а до [[Корея]]. В [[Якутск]] Шпанберг е арестуван, започва разследване, което продължава до 1740. Доносът не се потвърждава и на 17 април 1740 получава заповед да възобнови експедицията.
 
През 1742 извършва трето плаване на юг от [[Камчатка]] и достига до 39º 30` с.ш. на изток от остров [[Хоншу]].