Демократически сговор: Разлика между версии

В първото Изпълнително бюро на партията влизат по двама представители на четирите организации - [[Кимон Георгиев]] и [[Тодор Кулев]] от Народния сговор, [[Венелин Ганев]] и [[Кънчо Миланов]] от Народно-прогресивната партия, [[Рашко Маджаров]] и [[Александър Гиргинов]] от Демократическата партия и [[Петко Стоянов (министър)|Петко Стоянов]] и [[Никола Найденов]] от Радикалдемократическата партия. Четиричленна група — Кимон Георгиев, Венелин Ганев, [[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]] и [[Тодор Влайков]] - изработва първите Програмни начала на партията.{{hrf|Недев|2007|145-146}}

 

 

През цялото съществуване на Демократическия сговор в него има три относително ясно разграничени групи. Едната, ръководена от [[Александър Цанков]] е свързана с бившия Народен сговор, а другите две, начело с [[Андрей Ляпчев]] и [[Атанас Буров]] - с традиционните партии, съответно Демократическата и Обединената народно-прогресивна партия. Тези фракции често влизат в открит конфликт, застрашаващ на няколко пъти стабилността на правителството.

 

 

Вътрешната опозиция се групира около редактирания от [[Петър Тодоров]] вестник „[[Лъч (вестник)|Лъч]]“, поради което представителите ѝ често са наричани ''лъчисти''. Те се обявяват за по-силна намеса на държавата в икономиката, ограничаване на партизанските назначения в администрацията и действия срещу [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. В отговор Ляпчев прави някои отстъпки, като отстраняването на военния министър [[Иван Вълков]]. В самата група на лъчистите настъпва разцепление през 1930 година, когато трима нейни членове получават места в кабинета, а по-крайните противници продължават да критикуват правителството, като през ноември се стига до окончателен разрив между тях. Крайната опозиция все повече се дистанцира от Демократическия сговор, консолидирайки се около [[Звено|Политическия кръг „Звено“]].{{hrf|Недев|2007|205-212}}