Бунт на Лека: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връзката с Добромир е неясна
махам твърдения без източник
Ред 1:
[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|360п|Византийско владичество 1018 – 1185]]
 
'''Бунтът на Лека''' е [[бунт]] срещу императора на византийския военачалник Лека, със съдействието на [[печенеги]]те. Лека е [[пловдив]]ски [[Павликянство|павликянски]] водач.<Ref name=kir>[http://www.kroraina.com/knigi/ki/ki_12.htm К.Иречек, История на българите, гл.12]</ref><ref name=vz>[http://www.kroraina.com/knigi/vz2/vz2_prit_05.htm Васил Н. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187)]</ref>
 
Според някои данни е свързан чрез брак с [[печенеги]]те.<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm Пламен Павлов, „Скитски“ вождове в „полетата на България“ (XI-XII В.), ]</ref>
 
После Лека превзема и земите около Средец{{факт|, включително тези между [[Ниш]] и [[Скопие]]|2017|5|27}}. Според [[Йоан Скилица]], убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император. <ref name=vz/> По същото време в [[Несебър|Месемврия]] започва бунт, воден от [[бунт на Добромир|Добромир]]. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. По време на тези бунтове отрядите на печенеги и кумани навлезли чак до Адрианопол, но след някакви несполуки в хода на въстанието, той „превил врат“ пред властта на император [[Никифор III Вотаниат]],<Ref name=kir/> който им дава високи чинове и богати дарове.
{{факт|Бунтът избухва в Северна България през [[1079]] г.|2017|5|27}}
 
После Лека превзема и земите около Средец{{факт|, включително тези между [[Ниш]] и [[Скопие]]|2017|5|27}}. Според [[Йоан Скилица]], убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император. <ref name=vz/> По същото време в [[Несебър|Месемврия]] започва бунт, воден от [[бунт на Добромир|Добромир]]. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. По време на тези бунтове отрядите на печенеги и кумани навлезли чак до Адрианопол, но след някакви несполуки в хода на въстанието, той „превил врат“ пред властта на император [[Никифор III Вотаниат]],<Ref name=kir/> който им дава високи чинове и богати дарове.
 
== Източници ==