Уикипедия

Тензин Гяцо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м kat.
Редакция без резюме
Ред 27:
Обучение: Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той има двама официални наставника - [[Линг Ринпоче]] и [[Триджанг Ринпоче]]. В програмата му на обучение са включени "петте големи науки": [[логика]], тибетско изкуство и култура, [[санскрит]], медицина, будистка философия) и "петте малки науки": поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност.
 
На [[22 февруари]] [[1940]] г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, [[Лхаса]]. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 година Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но билe принуден да напусне Лхаса на [[17 март]] [[1959] г. и намира убежище в [[Индия]].
 
От [[1960]] г. Далай Лама живее в Индия, град [[Дхарамсала]] („Малка Лхаса“) в щата [[Химачал Прадеш]]. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.
Ред 42:
 
== Дело ==
През [[1949]], комунистите, на власт в [[Китай]], отхвърлят независимостта на [[Тибет]] и изпращат свои военни и идеологически части, за "да освободят населението наот робството на [[теокрация]]та". През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание. Както навсякъде в Китай по време на културната революция манастири са разрушавани, монаси и монахини са преследвани, лишени от свобода и измъчвани. Народът е лишен от правото на свободно изразяване.
 
От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На [[9 март]] [[1961]] г. той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. [[Дън Сяопин]] през [[1979]] г. заявява, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай Лама и китайското правителство, но все още не се е състояла среща без посредници между Далай Лама, неговото правителство в изгнание и китайското правителство.
 
Днес в Китай, тибетската будистка школа [[Гелугпа]] не е вече забранена, а официално разрешена от китайското правителството дори и в [[Пекин]] в древния храм [[Йонгхе]]. Многобройни международни асоциации протестират срещу репресиите към духовни лица в Тибет: задържането на Панчен Лама, Гедюн Чокий Нийма през 1995 г., закриването през [[2001]] г. на будисткия институт Сертхар, основан от [[Кенпо Джигме Пхунцок]], който е бил под домашен арест и изчезва при съмнителни обстоятелства или, присъдата на доживотен затвор на [[Тенцин Делек Ринпоче]] през [[2005]] г. Повечето от значителните будистки учители са били принудени да потърсят убежище извън страната си, например бягството на Рингдзин Намха Гяцо Ринпоче през [[1998]] г. или на 17-тия Кармапа Орджиен Тринлеи Дордже през [[2000]] г.
 
Китайското правителство е заявило, че следващияследващияt Далай Лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай Лама заявява, че "той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, будизма и човечеството.".
 
Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тензин_Гяцо“.