|
== История ==
[[Античност|Антично]]то [[име]] на град Берат, който съществува в 4 в. пр. н. е., в началото на 3 в. пр. н. е. е ''Антипатрея'' (гр. Αντιπατρια), дадено му от македонския цар Кассандър[[Касандър]] в чест на баща му Антипатър.
През 2 в. пр.н.е. е завоюван от римляните. Наричан е от византийците ''Пулхериополис'' (гр. Πουλχεριοπολις)<ref>[http://www.imirbulgari-bgistoria-2010.org/imircom/booksbooksBG/albancite_v_iztochnite_balkaniB_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf Албанци в Източните Балкани, автор Боян Гюзелев]</ref>.
Берат е бил неразделна част от [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]], както и от [[Охридска архиепископия|Охридската българска архиепископия]]. Берат се намира до планината [[Томор]], където [[Пресиян II|Пресиян]], син на цар [[Иван Владислав]], се съпротивлява срещу инвазията на [[византийци]]те до [[1019]] годинаг. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка — – Велица, Белица, Белград — – българските имена на днешния град-[[музей]] Берат <ref>{{cite book |last= Кръстанов |first= Трендафил |authorlink= ст.н.с. Трендафил Кръстанов |title= Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград |year= 20 май 1998 |publisher= вестник "Македония"„Македония“, бр. 20}}</ref>. Известни са 20 имена на [[Белградска епархия (Албания)|белградски митрополити]] в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693 г.; впоследствие [[Игнатий III Охридски|Игнатий]] архиепископ Охридски) и Иоасаф I (1752- – 1760 и 1765- – 1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на [[Свети Седмочисленици|Светите Седмочисленици]], сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по [[българско землище|българското землище]]. Тук са запазени гробът на [[Йоан Владимир|Свети Йоан Владимир]] и мощи на българските просветители, учениците на Кирил и Методий - – [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е въстановенвъзстановен и градът отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. ВПрез [[1281]] г., след битката при Берат, е завладян от [[Византия]], след [[1345]] г. Берат за кратко е включен в т.ннар. [[Душаново царство]]. В През [[1432]]- – [[1444]] г. - е столица на княжеството Арианита, впрез [[1444]]- – [[1479]] става столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османците за пръв път в [[1431]] г., в [[1450]] г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуствачувства напълно сигурна. ВПрез [[1912]] г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В [[1922]] г. тук е обявена независимостта на албанската църква. ВПрез [[1944]] г. тук [[Енвер Ходжа]] провъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.
До [[17 век|XVII век]] градът запазва българското си име - – ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековнатасредновековна българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
== Побратимени градове ==
| 