Фердинанд II (Свещена Римска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
Фердинанд, който е йезуитски възпитаник, е ревностен католик, желаещ да наложи религиозно единство в земите си. Това го прави крайно непопулярен в протестантска (предимно хуситска) Бохемия, макар Фердинанд да е избран за кронпринц на страната през 1617 г. Настроенията на населението се прибавят към обидата, която благородниците нанасят на Фердинанд - на 23 май 1618 г. в Прага, представителите на кронпринца са изхвърлени през прозорец на градския замък в купчина конска тор. Така наречената [[Пражка дефенестрация]] провокира открит бунт в Бохемия и дава началото на Тридесетгодишната война.
Фердинад II става водачът на [[Контрареформация]]та и абсолютизма по време на [[Тридесетгодишна война|войната]].
[[Густав II Адолф]], крал на [[Швеция]], се включва във войната. Той се страхува, че амбициите на [[Фердинанд II]], могат да застрашат шведския контрол над [[Балтийско море]]. Като протестант шведския крал се обявява срещу [[Фердинанд II]], но получава подкрепа и от католическа [[Франция]], която се управлява от кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]]. Шведската армия нахлува в [[Германия]]. Междувременно Фердинанд II е убеден да освободи от армията [[Албрехт фон Валенщайн]] ([[1630]] г.), който има врагове в Империята. [[фон Тили|Тили]] оглавява имперските сили. Той превзема [[Магдебург]], докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция.
Обединените сили разгромяват [[фон Тили]] при [[Битка при Брайтенфелд|Брайтенфелд]] ([[1631]] г.) и установяват контрол над Северна Германия. [[Густав II Адолф]] напредва и [[фон Тили]] е победен и смъртоносно ранен при [[Лех]] ([[1632]] г.). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при [[Битка при Люцен|Люцен]] ([[ноември]] [[1632]] г.). Там шведите побеждават, но Густав II Адолф е убит и антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният антиимперски генерал [[Бернхард фон Ваймар-Сакс]] побеждава при [[Регенсбург]] ([[1633]] г.).
Валенщайн е убит през [[1634]] г. след заговор на [[Фердинанд II]]. Скоро имперските сили, под командването на [[Галас]] побеждават [[Бернхард фон Ваймар-Сакс]] при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] (февруари [[1634]] г.). [[Германия]] е в икономическа криза, земите ѝ са опустошени и пропити с кръв. Общото желание за мир, води до договора в [[Прага]] ([[1635]] г.).
== Лична характеристика ==
| |||