Самуил Джундрин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
Самуил Серафимов Джундрин е роден в село [[Раковски (град)|Калъчлии]] (днес кв. Генерал Николаево, град Раковски) на 26 април 1920 година. След четвърто отделение е изпратен да учи в Ямболската средна семинария, където е от 1931 до 1934 г. След завършването на гимназия Самуил Джундрин постъпва във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в град Пловдив. През 1939 г. заминава за Франция и една година се подготвя в семинарията на [[Успенци (конгрегация)|отците августино-успенци]] в град [[Нозероа]]. От 1940 до 1944 г. учи [[философия]] и [[богословие]]. По здравословни причини продължава образованието си в [[Лион]], където приема и свещеническото си ръкоположение на 4 юни 1944 г.<ref name=":0" />
През 1947 г. се връща в България и още на границата е задържан и разпитван от новата власт. Започва да преподава химия в [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин“]] в Пловдив<ref name=":
Подсъдим е на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процеса срещу Католическата Църква]] през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор.<ref>{{икона|bg}}[http://www.catholic-news.bg/?p=48757 Шестнадесет години от смъртта на епископ Самуил Джундрин]</ref> Първите шест месеца излежава във Варненския затвор, а после на [[Белене (концлагер)|“Острова на смъртта“ в Белене]] и в [[Стара Загора]]. Освободен е на 30 януари 1961 г. и заминава за [[Пловдив]], но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист - отец Богдан Бакалски - е настанен в село [[Калояново (Област Пловдив)|Калояново]] като помощник-енорийски свещеник.<ref name=":
На 14 декември 1978 г. е назначен за Епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]]. Ръкоположен е за [[епископ]] на 27 май 1979 г. в [[Свети Петър (базилика)|базиликата „Свети Петър“]] от папа [[Йоан Павел II]], в съслужие с кардиналите [[Дурайсами Симон Лоурдусами]] и [[Едуардо Мартинез Сомало]]. 15 години вещо и грижовно управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини през 1994 г. и се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя августино-успенци, после се връща в Никополската епархия, а преди смъртта си – отново в Пловдив.<ref name=":1">{{икона|bg}}[http://bg.radiovaticana.va/storico/2010/03/18/монссамуил_джундрин_–__храбър_свидетел_на_вярата_и_достоен_наследник/bul-365181 Радио Ватикана: Монс.Самуил Джундрин – храбър свидетел на вярата и достоен наследник на епископ Босилков]</ref>
Обстоятелствата около смъртта му на 19 март 1998 г. остават неясни.<ref name=":
== Източници ==
| |||