Втора българска държава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
След 1204 г. след сключената уния с папата се запазва православният характер на българската църква, заедно с обичаите и йерархията ѝ. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 107:
== Въстанието на Асен и Петър ==
{{основна|Въстание на Асен и Петър}}
Братята [[Иван Асен I|Асен]] (Иван Асен I) и [[Теодор-Петър|Петър]] (Теодор-Петър IV) отрасват сред мизийската [[аристокрация]] и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в [[Тракия]] и настроенията в [[Мизия]]. Двамата братя се явяват при [[Исак II Ангел]] с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че [[Димитър Солунски|св. Димитър]] е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време [[Солун]] е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от [[Солун]] и попада в [[Велико Търново|Търновград]].
[[Файл:Veliko Tarnovo TodorBozhinov (18).JPG|ляво|thumb|260px|Крепостта „[[Царевец]]“ – престолнина на Второто българско царство]]
В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]] срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]].
През есента на 1186 г. българо-[[кумани|куманската]] армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към [[Македония (област)|Македония]], а другият остава да действа в Източна [[Тракия]]. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните теми. По време на престоя си в [[София|Средец]] Исак II убеждава [[Бела III]] да върне откраднатите мощи на св. [[Иван Рилски]], вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в [[Грац]]. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат [[Ловеч|Ловешката крепост]]. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на [[Асеневци]] над [[Мизия]], като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – [[Калоян|Йоаница (Калоян)]]. Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.
Малко след преминаването на кръстоносците от [[Трети кръстоносен поход|III-ия Кръстоносен поход]] през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през [[Битка в Тревненския проход|Тревненския проход]] през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла [[Тракия]]. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника [[Иванко]], който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. [[Никита Хониат]] отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.).
== Цар Калоян Ромеоубиец ==
Ред 124:
На 13 април 1204 г. [[кръстоносци]]те от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] превземат [[Константинопол]] и временно прекратяват съществуването на Източната римска империя (Византия), от която се обособяват няколко самостоятелни нови държави – [[Никейска империя|Никейската империя]] (считана за наследник на Византия), [[Епир|Епирското деспотство]] (също имащо претенции за наследяване на византийския трон), както и отделилата се седмици по-рано [[Трапезундска империя]]. В превзетите територии кръстоносците основават [[Солунско кралство|Солунското кралство]] и новосъздадената [[Латинска империя]]. На 8 ноември е сключена унията, като папата дава на Калоян титлата [[крал]] (по-нисша титла от цар) и титлата [[примас]] на българския духовен глава, които според папата отговаряли на цар и [[патриарх]]. Цар Калоян подписва клетва-договор, в която той се задължава да признае върховенството на Римокатолическата църква и да се подчинява на папските решения. С превземането на Константинопол от кръстоносците веднага се разбира, че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща писмо на латинския император [[Балдуин Фландърски]] с предложение за сключване на [[мирен договор]]. Императорът, обаче, отхвърля искането и проявява претенции към българските земи. В началото на 1205 г. Калоян сключва договор с византийската аристокрация от градовете в Тракия за общи действия срещу латинците.
По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстават срещу властта на Балдуин, а българската войска им се притичва на помощ. Така в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Одрин]] голям брой от рицарите биват избити. В боя е пленен
== Цар Иван Асен II ==
Ред 130:
[[File:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|thumb|260px|Колоната на [[Иван Асен II]] във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на епирския владетел [[Теодор Комнин]], при което България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]].]]
[[File:BULGARIA_under_Iwan_ASSEN_II.jpg|thumb|260px|Територията на България по време на управлението на Иван Асен II]]
По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество - [[Добромир Хриз]] отделя владенията си в Струмишко, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Западна Македония.
През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар [[Иван Асен I]] (1218 – 1241), които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва [[Иван Асен II|Иван II Асен]].
| |||