Втора българска държава: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Поправка, Хриз не е управител по времето на Борил. Грешка в годините на Йоан Асен I.
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 130:
[[File:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|thumb|260px|Колоната на [[Иван Асен II]] във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на епирския владетел [[Теодор Комнин]], при което България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]].]]
[[File:BULGARIA_under_Iwan_ASSEN_II.jpg|thumb|260px|Територията на България по време на управлението на Иван Асен II]]
По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество - [[ДобромирАлексий Хриз]]Слав се отделя с владенията си в СтрумишкоРодопите и Пиринско, не признавайки властта на Борил, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Западна Македония със столица [[Просек]].
 
През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар [[Иван Асен I]] (1218 –- 1241)Иван Асен II и [[Александър Асен|севастократор Александър]], които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва [[Иван Асен II|Иван II Асен]].
 
Иван Асен II оценява политическата полза от династичните бракове и при връщането на унгарския крал [[Андраш II]] е договорен брак между българския цар и дъщерята на Андраш II – [[Анна-Мария Унгарска|Ана]]. Като зестра Иван Асен II получава дългогодишно оспорваните територии Белград и Браничево. Тази негова политика на политическо сключване на бракове с цел придобиване на територия, осигуряване на съюзник или временно запазване на мирното статукво извежда България на три морета и до края на Иван-Асеновото управление я превръща в една от най-мощните държави на [[Европа|Стария континент]] в този период.