Разлика между версии на „Могила“

121 bytes added ,  преди 3 години
м
Disambiguated: КарановоКараново (област Сливен), ОвчаровоОвчарово (област Търговище); форматиране: 5x тире, 3x кавички, 6 интервала, т...
м (Disambiguated: КарановоКараново (област Сливен), ОвчаровоОвчарово (област Търговище); форматиране: 5x тире, 3x кавички, 6 интервала, т...)
[[Image:Thracian tomb near Starosel svik.JPG|мини|250п|Тракийската могила при [[Старосел]], с [[крепида]]]]
[[Image:Thracian-tumulus-Strelcha.jpg|мини|250п|Входът на гробницата в тракийската могила при [[Стрелча]] ([[Жаба могила]])]]
[[Image:Razhevo-mogili.jpg|мини|25п250п|Могилен некропол при [[Ръжево]]]]
[[File:Tracian-mound-near-malak-chardak.jpg|мини|Тракийска могила между селата [[Голям чардак]] и [[Малък Чардак]]]]
 
'''Могила''' в археологията се наричат 2 вида изкуствени земни насипи:
* '''селищна могила''' - – формирана от остатъците на дълго съществували селища, и
* '''надгробна могила''' - – насипана върху погребение.
 
== Селищни могили ==
Селищните могили са останки от [[Праистория|праисторически]] селища, съществували на едно и също място в продължение на векове, понякога хилядолетия. Те се отличават с голям диаметър (до стотици метри) и винаги са в близост до водоизточници и източници на прехрана - – плодородни земеделски земи, рудници и др. Някои от най-известните проучени праисторически селищни могили в българските земи са [[Селищна могила Юнаците]] ([[Пазарджик|Пазарджишко]]), при с. [[Караново (област Сливен)|Караново]] ([[Нова Загора|Новозагорско]]), [[Коджадермен]] ([[Шумен]]ско), [[Овчарово (област Търговище)|Овчарово]] ([[Търговище|Търговищко]]), [[Берекетска могила]] ([[Старозагорско]]) и др.
 
== Надгробни могили ==
Надгробните могили са насипвани като знак за статуса на погребания в тях владетел или аристократ. Те се появяват в днешните български земи през [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]] и стават характерен белег на [[траки]]йската религия и култура до края на [[античност]]та. Височината, запазена днес, варира от няколко десетки сантиметра над повърхността на терена, до 20 м. Диаметърът им е значително по-малък от селищните и рядко достига до 100 м. Срещат се поединично, или групирани в могилни [[некропол]]и. В некропола в резервата "[[Сборяново]]", например, са идентифицирани повече от сто могили. Могилният насип най-често е от пръст, но се срещат и слоеве от камъни. Някои могили са оградени с кръг от ниски каменни блокове (крепида), с цел да се предотврати свличането на земната маса.
 
Мъртвите са полагани в [[гроб]]ове или в градени [[Гробница|гробници]], над които се извисява могилният насип. Гробовете могат да бъдат вкопани под терена, или да са направени над терена, и след това да е издигнат насипа от пръст. В други случаи, първо е издигана могилата, и гробовете са оформяни допълнително, като в тези случаи те са над нивото на терена. Някои гробове се оформят с каменни стени (цисти), други - – с дървени, които обикновено се намират напълно изгнили. Много често могилите покриват гробница, която също може да е строена преди могилата, или след като могилата е насипана. Могилите са използвани за вторични или третични погребения, понякога са били донасипвани. Срещат се и не малко могили без погребения. Най-честата интерпретация на такива могили е, че те са символични погребения - – [[кенотаф]]и, които се правят за воини, загинали далеч от родното място. Но ако бяха такива, то в тях трябваше да има предмети, които да означат погребението на липсващия воин, каквито символични погребения често се срещат. Друга хипотеза предполага, че могилите са били някакви други знаци в пространството, например очертавали са форми на [[съзвездие|съзвездия]]. Такова е тълкуването [[Диана Гергова]] на групи могили в некрополите от резервата "Сборяново"„Сборяново“.
 
Известни тракийски могили с впечатляващи гробници са разкопани в [[Свещари]] [[Разград]]ско, [[Мезек]] [[Свиленград]]ско, десетки могили в [[Казанлък]] и Казанлъшко, [[Стрелча]], [[Шипка]], [[Старосел]], [[Сливен]] и др.
 
== Литература ==
* ''Кратка енциклопедия "Тракийска„Тракийска древност"древност“'', отг. ред. Димитър Попов, Аргес, София, 1993.
* Диана Гергова, ''Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия'', изд. Агато, София, 1996.
* Георги Китов, Тракийските могили. – „Thracia“, X, 1993, 39–8039 – 80.
 
[[Категория:Антична религия]]
18 730

редакции