Разлика между версии на „Първо сръбско въстание“

махам твърдение без източник - поискан благонадежден
(махам твърдение без източник - поискан благонадежден)
Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима [[Еничари|еничарски]] дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на [[Осман Пазвантоглу]].<ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref>
 
Бунтовните действия продължават до 7 октомври 1813 година и протичат в контекста на обхваналите цяла Европа [[Наполеонови войни]] и срива на централната власт в Османската империя, известен като [[кърджалийство]].<ref>[http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/srbnac1.html Сръбският национализъм: Балкански Пиемонт или Велика Сърбия]</ref>{{неблагонадежден}} Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref>
 
По време на Руско-турската война въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но малко след набързо сключения [[Букурещки договор (1812)]] Високата порта потушава въстанието. Основна роля за това изиграва новият сръбски водач [[Милош Обренович]], по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит водача на въстанието [[Караджордже Петрович]], а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор [[Махмуд II]] в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/52#textstart Поражението]</ref>