Триумфална арка (Етоал): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
Строежът ѝ започва по времето на [[Наполеон Бонапарт]] – [[1806]] г., и завършва през [[1836]] г. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (''Etoile'') заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.
 
Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (''Axe historique'') – поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до [[Голямата арка]] на пл. „[[Дефанс]]“. Проектирана е от Жан-Франсоа-Терез Шалгрен през 1806 г., като иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжетът дава пример за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.
 
Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е със ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма триумфална арка в света след Триумфалната арка в [[Пхенян]]. Дизайнът ѝ е вдъхновен от римската [[Арка на Тит]]. Триумфалната арка е толкова колосална, че 3 седмици след парада на победата в Париж през 1919 г. Шарл Годфроа прелита с неговия самолет „Нюпорт“ през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.
Ред 25:
 
== Дизайн ==
Дизайнът, при който не се използват колони, е дело на Жан-Франсоа-Терез Шалгрен (1739 – 1811) и е в неокласическа версия на старинната римска архитектура (например Триумфалната арка на Тит). В изграждането на Триумфалната арка са представени големите академични скулптори на Франция: Жан-Пиер Корто, Франсоа Рюд, Антоан Етекс, Джеймс Прадие и Филип-Жозеф Анри Льомер.
 
Основните скулптури не са съставна част от [[фриз]]овете, а се третират като отделни части, прикрепени към зидарията от дялан камък. 4-те скулптурни групи в основата на арката са ''Триумфът от 1810 г.'' (от Жан-Пиер Корто), ''Съпротива'' и ''Мир'' (и 2-те от Антоан Етекс) и най-известната от всички ''Заминаване на Доброволците от 1792 г.'' (от Франсоа Руд), наричана „Ла Марселез“. Последната е представена в токата на колана, който се дава за титлата „маршал на Франция“, и олицетворява Франция, призоваваща своя народ. След падането на Наполеон (1815) скулптурата ''Мир'' се интерпретира като почитане на ''Мира от 1815'' г.
Ред 40:
На всеки 11 ноември под Триумфалната арка се провежда церемония в чест на годишнината от примирието, подписано между Франция и Германия през 1918 г. На 12 ноември 1919 г. първоначално е решено тленните останки на Незнайния воин да се преместят в Пантеона, но обществена кампания води до решението те да бъдат оставени в Триумфалната арка. На 10 ноември 1920 г. ковчегът е положен в параклиса на 1-ия етаж на арката, а на сегашното си място е от 28 януари 1921 г. Върху горната плоча на ковчега е вписано ICI REPOSE UN SOLDAT FRANÇAIS MORT POUR LA PATRIE 1914 – 1918 („Тук лежи френски войник, загинал за своята родина 1914 – 1918“).
 
През 1961 г. американският президент [[Джон Кенеди]] и първата дама [[Жаклин Кенеди]] показват уважението си към гроба на Незнайния воин, като го посещават заедно с френския президент [[Шарл дедьо Гол]]. След убийството на Кенеди през 1963 г., спомняйки си за вечния огън на Триумфалната арка, г-жа Кенеди настоява вечен огън да гори и на гроба на съпруга ѝ в [[Национално гробище Арлингтън|Националното гробище]] в Арлингтън, [[Вирджиния]]. Шарл дедьо Гол заминава за Вашингтон, за да присъства на държавното погребение, на което Жаклин Кенеди запалва вечния огън, от който е била вдъхновена при нейното посещение във Франция.
 
== Достъп ==