Мелани Клайн: Разлика между версии

Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните [[Социален конфликт|конфликт]]и, настъпващи в отношението [[майка]] – [[дете]], ѝ позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него „отношение към обекта“ (тоест начин за възприемане на „обекта“, на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен „''параноидно-шизоидна позиция''“, обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с „частичен обект“, главно майчината гърда, върху която са [[Проекция (психология)|проектирани]] [[Теория на нагоните|нагоните]] на [[либидо]]то ([[Ерос (психоанализа)|инстинкт към живота]]) и „орално-садистичните“ агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гърда се разделя на „добър“ и „лош“ обект. Когато доставя [[удоволствие]], тя е „добрата, обичана гърда“ и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е [[Фрустрация|фрустрираща]], тя става „лоша, омразна гърда“, опора на агресивния нагон. Съответно на разцепването на обекта се извършва [[Разцепване (психоанализа)|разцепване]] на [[Аз (психология)|Аз]]а (един „добър Аз“ и един „лош Аз“) по такъв начин, че аспектите „добър“ и „лош“ да останат разделени и да не може да бъде унищожен „добрият обект“. След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на [[бебе]]то по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава ''депресивната позиция'', която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към „цялостния обект“. Същият „обект“, майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава [[амбивалентност]]та, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които [[Въображение|въображаемо]] ѝ нанася; механизмите на проекция отслабват, а на [[интроекция]] се засилват. Същевременно Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на „добра“ и „лоша“ съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато „добрият обект“ е интроектиран стабилно и трайно.

Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си осцилира между двете позиции. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а [[Защитни механизми (психоанализа)|защитните механизми]] са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при [[Шизофрения|шизофрениите]] и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния.