Разлика между версии на „Мехмед I“

м
м (Робот: Преместване на 48 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q168769.)
'''Мехме́д I [[Челеби]]́''' ({{lang-ota3|محمد اول|Mehmed-i evvel}}, {{lang-tr|Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet}}; ок. [[1387]] — [[26 май]] [[1421]] г.) e 5-ият [[Султан на Османската империя|султан]] на [[Османска империя|Османската империя]] между 1413 г. и 1421 г.
 
Син на султан [[Баязид I]], след османското поражение в [[Анкарска битка|Анкарската битка]] през 1402 година Мехмед установява контрол над най-източната част на османските владения и успява да надделее над братята си в борбата за трона. През лятото на 1413 година разгромява [[Муса Челеби]] и се възкачва на престола като самостоятелен владетел. През следващите години чрез дипломатическо лавиране между съседите и няколко успешни военни кампании Мехмед I успява да възстанови османската хегемония в [[Анадола]] и да укрепи границите в [[Румелия (област)|Румелия]], стабилизирайки държавата след тежката криза, последвала Анкарската битка.
 
== Гражданска война ==
Докато Мехмед воюва в Европа, през юни 1413 година емирът на Караман обсажда османската столица Бурса. Обсадата продължава до края на юли, когато там се връща Мехмед с основните си войски и с тялото на победения си брат Муса. През следващите месеци Мехмед урежда отношенията си с повечето от своите християнски съседи, като потвърждава подписания от Сюлейман Челеби [[Галиполски договор]] и им прави някои отстъпки. В Анадола емирите на Айдън, Гермиян и Ментеше се признават за негови васали.{{hrf|Имбър|2000|112-114}}
 
За разлика от [[Мануил II Палеолог]] и Стефан Лазаревич, венецианците не успяват да постигнат бързо мирно споразумение с Мехмед и отношенията им остават напрегнати. През юли 1414 година османска ескадра напада [[Евбея|Негропонте]] и [[Бодоница]], а османския флот в Галиполи застрашава венецианските владения в [[Егейско море]]. Въпреки сключения мир, Мануил освобождава и изпраща срещу Мехмед Сюлеймановия син Орхан, който събира войски в [[Карнобат]], но е победен от Мехмед при [[Ямбол]] и е ослепен.{{hrf|Имбър|2000|114-115}}
 
В началото на лятото на 1415 година Мехмед, заедно с войски на васалните Гермиян и Синоп, провежда успешен поход срещу Караман, след който завзема [[Бейшехир (град)|Бейшехир]], стария [[Хамидски бейлик]] и може би [[Сиврихисар]]. След това той се насочва на запад срещу емира на [[Айдън]] [[Джунейд]], който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на [[Измир]]. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд — Айдън и [[Сарухан]] - за управител на които е назначен [[Александър Шишман|Искендер бей]], синът на последния търновски цар [[Иван Шишман]]. Самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на [[Никопол]].{{hrf|Имбър|2000|116-118}}
 
Докато Мехмед воюва в Анадола, османските войски продължават в ограничен мащаб набезите си в южна Гърция, егейските острови, [[Босна]] и [[Унгария]]. Това подтиква местните християнски владетели да подпомогнат [[Мустафа Челеби]], последния оцелял брат на султана, в опитите му да завземе властта, като през август 1415 година Мустафа се прехвърля от [[Трапезунд]] във [[Влашко]]. На 29 май 1416 година венецианците нанасят тежко поражение на османския флот в [[Дарданели]]те и временно отстраняват османската заплаха от егейския басейн. През лятото Мустафа Челеби и преминалия на негова страна никополски управител Джунейд опустошават България с турско-влашки войски и стигат до [[Тесалия]], но са отблъснати от Мехмед и се укриват в Солун. Мехмед обсажда града, но е принуден да се оттегли, заради разрастващите се бунтове в тила му.{{hrf|Имбър|2000|118-122}}