Намибия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: Югозападна Африка → Германска Югозападна Африка, ранд → Южноафрикански ранд |
||
Ред 45:
Намибия е била заселена още от древни времена от племената на [[бушмени]]те. По късно тук пристигат [[Койкой|хутентотските]] племена [[дамара (народ)|дамара]] и [[намакуа]]. През [[14 век]] всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от [[банту|бантуезичната група]] [[овамбо]] и [[хереро]]. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
През 1878 г. [[Великобритания]] обявява района около [[Уолфиш Бей]] за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена [[Германска Югозападна Африка]] (''Deutsch-Südwestafrika''<ref>{{cite web|title=German South West Africa|publisher=''Encyclopædia Britannica''|url=http://www.britannica.com/eb/article-9036573/German-South-West-Africa|accessdate=2008-04-15}}</ref>). През 1890 г. [[Германия]] получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река [[Замбези]]. Тази част от днешна Намибия е известна като [[Ивица Каприви]]. Тя осигурява достъп на страната до река [[Замбези]], която от своя страна създава връзка между колониите на [[Германия]] в [[Германска Югозападна Африка|Югозападна]] и [[Източна Африка]]. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров [[Хелголанд]], а [[Великобритания]] – остров [[Занзибар]].
Немските власти стимулират бели колонисти да заселват териториите като ги отнемат от племената [[хереро]] и [[нама]]. Представителите на тези племена са скотовъдци, а земята пригодна за животновъдство в Намибия е доста малко. През 1903 г. под ръководството на [[Самуел Махареро]] племето хереро вдига въстание, при което биват избити няколкостотин бели заселници. В отговор на това Германия изпраща 14 000 войници под ръководството на генерал [[Лотар фон Трота]]. Той заявява, че цялото бунтовно племе трябва да бъде прогонено от страната. В битката при [[Ватерберг]] хереро претърпяват тежко поражение. Оцелелите се опитват да се доберат през пустинята [[Калахари]] до британското владение [[Ботсвана|Бечуаналенд]], известно днес с името [[Ботсвана]]. [[Великобритания]] обещава да им даде убежище, ако племето прекрати [[въстание]]то. Много хора измират, поради тежкия преход през [[Калахари]].
Ред 133:
Около половината (47%) от работната ръка в Намибия е заета в селското стопанство и то предимно в [[животновъдство]]то. Въпреки този висок процент селското стопанство заема едва 10% от [[БВП]] на страната. От отраслите на селското стопанство най-добре развито е отглеждането на тънкорунни породи овце. Все по-голямо значение започват да придобиват [[риболов]]а и туризма. Обработваемата и тежката промишленост (в частност машиностроенето) са изключително слабо развити и Намибия е много зависима от вноса. Страната също внася и около 50% от потребните храни.
Въпреки че Намибия е независима страна от близо две десетилетия, тя все още е зависима икономически от ЮАР. Това се потвърждава и от факта, че курсът на намибийския долар е твърдо свързан с този на [[Южноафрикански ранд|южноафриканския ранд]].
Макар че Намибия е една от богатите страни в [[Африка]], тя страда от висок ръст на [[безработица]]. Процентът ѝ се движи между 30% и 40%. Средномесечният доход на глава от населението е $150, но разпределението на доходите е изключително неравномерно. Това прави Намибия една от първенците в света по неравенство в разпределението на доходите. По данни на [[Организация на обединените нации|ООН]] 34,9% от населението живее с по-малко от $1 на ден (граница на [[бедност]]та приета от ООН) и 55,8% от населението живее с по-малко от $2 на ден.
| |||