След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията [[Холщайн-Готорп-Романов]], но ссе задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[духовенство]]то и [[армия]]та. Мирът,Въпреки койточе Петърв III[[Седемгодишната сключвавойна]] сРусия побеждава Прусия,сна коетобойното неполе, взимапоради никаквивъзхищението територииси от нея[[Фридрих II (въпрекиПрусия)|Фридрих чеII]] РусияПетър еIII печелившатасключва странанеизгоден вмир седемгодишната(1762), войнабез междуда Русияполучи иникакви Прусия),територии. Това кара рускиятруския народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина смяталаподозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно съсс своялюбовника любовникси Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя [[бунт]] на [[гвардия]]та и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], като саматаа тя ставасе провъзгласява за императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, който тя поддържа и който е свързан с това, че през [[1725]] г. [[Екатерина I]], родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, успява да наслединаследява своя съпруг [[Петър Велики]] презна [[1725]] гтрона.
Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на [[регент]] или [[узурпатор]]. Именно поради това известен брой противници на Екатерина се събират около фигурата на сина ѝ Великия [[княз]] [[Павел I (Русия)|Павел]], когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде [[конституционна монархия]]. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.
