Едуард Мор: Разлика между версии

Роден в търговско семейство. Завършва търговско училище и продължава семейната традиция. През 1848 г. заминава за [[Балтимор]], [[САЩ]] за да създаде търговско представителство в [[Куба]]. След това пътува от [[Ню Йорк]] до [[Калифорния]] покрай нос [[Хорн]] и остава там до 1851 г.. За известно време се занимава със златотърсачество, а от 1852 до 1854 г. се заема с търговия със сол на п-ов [[Калифорния (полуостров)|Калифорния]] в [[Мексико]]. През 1855 г. пътува до [[Хавайски острови|Хавайските о-ви]], от там заедно с брат си търгува в [[Индия]]. През 1859 г., след повече от десетгодишно отсъствие през [[Аден]] и [[Суец]] се завръща в [[Европа]]. През 1861 г. отново пътува до [[Ню Йорк]], а от там заминава за [[Ява]] и през 1863 г. се завръща в [[Бремен]].▼

През 1866 г. за първи път посещава [[Африка]], като участник в ловна експедиция. Завръща се в [[Европа]] и през 1868 г. отново заминава за [[Южна Африка]]. В началото на 1869 г. Мор се отправя от [[Натал]] към [[Трансваал]] и по-нататък към току-що откритите златни находища, съпровождан от минния инженер [[Адолф Хюбнер]]. Основната цел на експедицията е астрономическото определяне на координатите на голямо количество пунктове, с цел да се обезпечи основа за точна карта на [[Трансваал]] и съседните територии. Освен това Мор се стреми да достигне [[Замбези]] през страната на народа матабеле. През ноември 1869 г. се спуска по река [[Гваай]] (десен приток на Замбези), но поради настъпването на дъждовния сезон опитът му неуспява.▼

През следващата година Мор достига своята цел. Движейки се от района на златните находища се изкачва по река [[Тати (река)|Тати]] (ляв приток на [[Шаши]], която е ляв приток на [[Лимпопо]]), пресича от юг на север басейна на река [[Ната]] (вливаща се в солончака [[Макарикари]]), спуска се по [[Гваай]] до [[Замбези]] и по последната се изкачва до водопада [[Виктория (водопад)|Виктория]]. В края на 1870 г. се завръща в [[Натал]], а от там – в [[Европа]]. През 1875 г. в Лайпциг излиза от печат двутомната му книга: ''"Nach den Victoriafällen des Zambesi", Leipzig 1875, 2 Bde'' (в превод ''"Към водопада Виктория на Замбези"''). Още по-рано стават достояние на науката данните за многочислените астрономически наблюдения и детайлните маршрутни заснемания. Съществено научно значение имат и геоложките наблюдения извършени от Адолф Хюбнер.▼

След завръщането си живее в Бремен, изнася лекции за пътуванията си, написва няколко повести и есета. В началото на 1876 г. му е възложено от Германското дружество за Африка да проникне във вътрешността на [[Ангола]]. На 15 юни 1876 г. от западното крайбрежие прониква на изток, достига до Маланже, където се самоубива.▼