Герб на Унгария: Разлика между версии

'''Гербът на Унгария''' е възстановен на [[3 юли]] [[1990]] г. Представлява щит, състоящ се от две полета, увенчан с [[Корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]. На дясното поле на щита са изобразени 8 хоризонтални (по 4 червени и 4 сребърни (бели) ивици. В лявото поле има изобразени три хълма, централнияцентралният е увенчан със златна корона, от която се извисява патриаршески кръст на червно поле.

Червените и сребърни (бели) ивици са взети в унгарския герб от династичния герб на първата унгарска династия на '''Арпадите''', който за първи път е изобразен на печат от 1202 г. Според някои изследователи ивиците символизират 4-те главни унгарски реки: [[Дунав]], [[Тиса]], [[Драва]] и [[Сава (река)|Сава]]. В лявото поле на герба са поставени двоен кръст върху тривърха планина. Двойният (патриаршески) кръст има византийски произход и пристига в Унгария през [[1190]] г. Тривърхата планина води началото си от [[14 век]] и символизира трите части на [[Татри]]те - Татра, Матра и Фатра. презПрез [[Средновековие]]то изобразените три хълма са официалнияофициалният герб на страната. Сегашната композиция на унгарския герб е от [[16 век]]. Гербът е увенчан с [[Корона на Свети Стефан|Унгарската света корона]], която не е хералдическа, а е част от унгарските кралски регалии и се пази в унгарския[[Унгарски парламент|Унгарския парламент]]. Короната е направена през [[12 век]] и е един от основните символи на страната и унгарското обединение.

През [[1849]] г., година след [[Унгарска революция|Революция от 19481848]], е обявявано детронирането на [[Хабсбурги|Хабсбугската династия]]. Така [[корона (украшение)|короната]] се премахва от герба. Този герб е известен в унгарската история като "герб на Кошут".

След падането на режима на [[Лайош Кошут]], възстановява се възстановява коронованата версия на герба, наричан в унгарската история "коронован малък герб". Освен този "коронован малък герб" съществува и "коронован среден герб" за по-официални случаи, в който се съдържат и умалените образи на гербовете на [[Трансилвания]], [[Риека|Фиюме]], [[Славония]], [[Хърватско]], а от [[1915]] г. - и [[Босна]]. Паралелно с тях се използва и общият австо-унгарски герб.

При провъзгласяването на републиката през [[1918]] г. се приема като официален отново гербът на Кошут. През [[1919]] г. този герб е премахнат от комунистическото управление на Унгарската съветска република, която обявава за унгарски герб [[червена звезда|червената звезда]]. След падането на комунистическото управление на [[1 август]] [[1919]] г. се връща коронованиякоронованият малък герб. От [[1938]] г. започва да се използва отново и паралелено и коронованият среден герб.

На [[20 август]] [[1949]] г. се създава напълно нов герб от комунистически тип, известен като "герб на Ракоши". По време на [[Унгарска революция|револцията]] от [[1956]] г. отново се възстановява гербагербът на Кошут. След потушаването на революцията, се създава отново нов герб ("герб на Кадар"), който представлява своеобразна смесица от гербовете на Ракоши и на Кошут.

При падането на комунизма през [[1989]] г. се водят ожесточени политически спорове коя версия на традиционалния унгарски герб да бъде отново възстановенвъзстановена като официаленофициална: герба на Кошут или коронования малък герб. Мнозинството на хората с леви възгледи препочитат герба на Кошут, докато мнозинството на хората с десни възгледи препочитат малкия коронован герб. На края с малко мнозинство при парламентарното гласуване надделява малкият коронован герб с довода, че [[Корона на Свети Стефан|Унгарската света коронатакорона]] в герба не представлва монархически символ, а символизира на унгарската държавност и обединение.