Уикипедия

Лавов купол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x4)
мРедакция без резюме
Ред 6:
Лавовите куполи могат да се образува на всякакви места, свързани с вулканична дейност. Те често се срещат в рамките на кратерите на големи съставни вулкани, но не са ограничени до този тип обекти. Нерядко се появяват и по фланговете на вулканите. Могат да бъдат напълно изолирани от други вулканични функции, или да се появят във верига. Всъщност единственият фактор, определящ къде точно ще се формира купол, е магменият канал, по който се издига лавата.<ref name="Domes">{{икона|en}} [http://volcano.oregonstate.edu/book/export/html/443 Lava Domes]</ref>
 
Често, поради нелинейната си динамика, лавовите куполи се развиват непредсказуемо и това развитие преминава през няколко етапа —– растеж, колапс, втвърдяване и ерозия. Могат да се образуват при единични, отделни събития или като съчетание от серия избликвания, които ги надграждат, разстилайки се един върху друг. Те могат да нарастват както при върха на купола, така и при основата му. Зависи от това дали лавата се излива от фрактури на повърхността, или навдига предишния материал от долу нагоре.<ref name="Domes"/> По начина си на формиране лавовите куполи се делят на два вида:
 
=== Ендогенни куполи ===
Ред 31:
[[File:Mt st helens dome growth schematic 80-86-fr.svg|мини|300п|Схема на нарастването на лавовия купол на вулкана [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] в [[САЩ]] между 1980 и 1986 г.]]
[[File:MSH06 aerial crater from north high angle 09-12-06.jpg|мини|300п|Лавовият купол в кратера на стратовулкана Света Елена, САЩ]]
Лавата, която формира куполите е с висок вискозитет и може да съдържа много широка гама от скали —– от [[базалт]] до [[риолит]]. Този висок вискозитет може да се получи по два начина – или с високи нива на [[силициев диоксид]] в [[магма]]та, или от дегазирането и&#768;. Тя може да съдържа достатъчно [[газ]]ове под [[налягане]], които евентуално да предизвикат експлозия по време на формирането на самия купол. Може да бъде и бедна на газове, а в комбинация с неголямо налягане, лавата се излива бавно по повърхността на купола, или запълва основата му.<ref name="Domes"/><ref name="USGS"/>
 
Вулканичните куполи обикновено се образуват от лавови потоци, съставени от [[андезит]], риолит или [[дацит]], които са склонни да се движат бавно, да нарастват в дебелина и да се придвижват само на къси разстояния от отдушника, преди да застинат. Между [[1980]] и [[1986]] г., вулканичният купол от дацит на връх [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] в САЩ е нараснал с около 300 m във височина и 1100 метра в диаметър.<ref name="USGS"/>
Ред 38:
Лавовите куполи се характеризират с голямо разнообразие от текстури, зависещи в най-голяма степен от състава на лавата и от способността на купола да се деформира и тече.<ref name="Domes"/>
 
* Скални блокове —– Често привидно изглеждат просто като купчина насипани, остри блокове, разделени от големи пукнатини и пространства между тях. В действителност, поради състава си, лавата, която ги формира, има тенденция да се охлажда в големи блокове, вариращи по размер от по-малко от един сантиметър до над пет метра. И въпреки, че те могат да изглеждат случайно разпилени, тяхното разпределение отразява динамиката на изригванията. Често тези блокове са твърде нестабилни и образуват сипеи по фланговете на купола. Такъв е случаят например с изолирания купол ''Chillahuita'' в [[Анди]]те.<ref name="Domes"/>
* Експлозивни ями —– В периферните части на вулканичния купол често се срещат експлозивни ями, свързани с първичния отдушник. Те могат да достигат много метри в дълбочина и да нарушават повърхността на купола. Формирането им се отдава на високото съдържание на [[вода]] и освобождаването на [[пара]]та под повърхността на купола.<ref name="Domes"/>
* Хребети — – По-често се срещат при лавовите потоци и понякота приличат на застинал поток от типа пахоехое от базалтова лава. Такива ръбове, или хребети, се наблюдават и при някои лавови куполи, а височината им може да достигне до 30 метра. Образуват се под въздействието на сили на налягане, успоредни на потока лава. Формират се в случая, когато външната повърхност на потока има вискозитет, по-висок от този на вътрешността и лавата е достатъчно еластична. Дължината и височината на тези форми зависят до голяма степен от състава на лавата.<ref name="Domes"/>
* Гънки —– Това са видими гънки, които се получават, когато лавата се разпространява странично, като външната част на потока се охлажда по-бързо, а вътрешната все още е пластична. По-големи гънки често се формират при няколко последователни епизода на охлаждане и последващо фрагментиране.<ref name="Domes"/>
 
== Видове ==
Ред 51:
 
=== Нисколавов (тип ''Cerro La Torta'') ===
Носи името си от едноименния купол на вулканичния комплекс ''Cerros de Tocorpuri'' между [[Боливия]] и [[Чили]]. Този тип вулканични куполи най-често се среща в Андите. Появяват се предимно на равнинен терен, където лавата се излива навън, но почти не се разтича. Обикновено са плоски отгоре и с почти кръгло сечение. Дебелината и диаметърът им могат да варират значително —– от няколко метра до почти километър в дебелина и от по няколко километра в диаметър. Тези куполи нарастват благодарение на вътрешни процеси, при които лавата запълва центъра на купола в близост до отвора и избутва навън големи по обем слоеве, образувайки луковидна вътрешна структура.<ref name="Domes"/>
 
=== Пелейски ===
Кръстен е на емблематичния лавов купол на вулкана [[МонтМон Пеле]] в [[Мартиника]], образуван през [[1902]] година, който по-късно се срутва. Тези куполи най-често са едностранно стръмни, в план обикновено са кръгли, подобни са на нисколавовите, но върховете им не са плоски. Горната им повърхност е сравнително гладка, прекъсвана от високи, назъбени, вертикални структури и често са обхванати от сипеи от всички страни. Откриват се най-често, свързани с по-големи съставни вулкани.<ref name="Domes"/>
 
=== Хибриден ===
Ред 67:
Основната опасност, свързана с растежа на вулканичните куполи, са пирокластичните потоци, произведени от експлозии или сривове. Те могат да се появят без предупреждение по време на активния растеж на купола, могат да се движат много бързо и да застрашат живота и имуществото на разстояние до 20 километра от техните източници. Такива пирокластични потоци също могат да предизвикат образуване на [[лахар]]и. Лахарите са каменно-кални потоци, съставени от смес от пирокластични материали, скалисти отломки и вода. Стичат се обикновено по протежение на речни [[Долина|долини]], текат със скорост от десетки метри в секунда, предизвикват сериозни разрушения по пътя си и не могат да бъдат избегнати.<ref name="USGS"/>
 
Когато лавовият купол расте бързо, той става нестабилен и може да се срине, изхвърляйки големи и смъртоносни пирокластични потоци. В действителност точно този вид потоци, образувани вследствие срив на купола, са отговорни за много от най-големите вулканични бедствия в историята. Такава катастрофа е унищожаването през [[1902]] година на град [[Сен Пиер]] на остров Мартиника, известен като „[[Париж]] на [[Карибски регион|Карибите]]“. На 8 май 1902 г. големият и бързо нарастващ лавов купол на планината МонтМон Пеле се срива и образува голям пирокластичен поток, който достига до града, унищожавайки всичко в него и убивайки всички, като успяват да се спасят само двама души.<ref name="Domes"/>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лавов_купол“.