Атлантически океан: Разлика между версии

Към Карибската област се отнасят: Карибско море, дълбоководната част на Мексиканския залив, островните дъги и дълбоководните падини. В нея могат да се отделят следните островни дъги: [[Куба|Кубинска]], [[Кайманови острови|Кайман]]—[[Сиера-Маестра]], [[Ямайка]]—[[Хаити (остров)|Южно Хаити]], външната и вътрешната дъги на [[Малки Антилски острови|Малките Антилски острови]]. Освен тях, тук се намират подводното [[възвишение Никарагуа]], хребетите [[хребет Беата|Беата]] и [[Авес (хребет)|Авес]]. Кубинската дъга има сложна структура и е от ларамийската орогенеза. Нейно продължение са северните върхове на остров Хаити. Нагънатата структура на Кайман—Сиера Маестра, която е от миоцена, започва от [[Мая (планина)|планините Мая]] на [[Юкатан|полуостров Юкатан]], после продължава под формата на подводния [[Кайман (хребет)|хребет Кайман]] и планинския хребет на Южна Куба [[Сиера Маестра]]. Малката Антилска дъга включва редица вулканични образувания (в това число три вулкана, например [[МонтанМон-Пеле]]). Съставът на вулканичните изригвания [[андезит]]и, [[базалт]]и, [[дацит]]и. От юг Карибско море е оградено от два паралелни млади хребета: дъгата на [[Подветрени острови|Подветренните острови]] и планинската верига на [[Карибски Анди|Карибските Анди]], преминаваща на изток в островите [[Тринидад (остров)|Тринидад]] и [[Тобаго]]. Островните дъги и подводни хребети делят дъното на Карибско море на няколко котловини, които са запълнени от дебел слой [[Карбонати|карбонатни]] дънни утайки. Най-дълбоката от тях е [[Венецуелска котловина|Венецуелската]] (5 420 m). Тук има две дълбоководни океански падини – [[падина Кайман|Кайман]] и [[Пуерто Рико (падина)|Пуерто Рико]] (с най-голямата дълбочина на целия Атлантически океан – 8 742 m).<ref name="Физическая география материков и океанов" />