Радиоактивни изотопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 4:
== Произход ==
Има няколко различни механизма за образуване на радиоактивните изотопи. Първият е космогеничният, при който се произвеждат т.нар. първични радиоактивни изотопи. При него, радиоактивните изотопи се произвеждат в ядрата на звездите, при [[ТЯР|термоядрения синтез]]. Все още се откриват запаси от така образуваните изотопи (например [[уран (елемент)|уран]]), понеже техните периоди на полуразпад са изключително големи. Вторият важен механизъм са вторичните радиоактивни изотопи, които са продукт на радиоактивното разпадане на първичните радиоизотопи. Други радиоизотопи, като [[въглерод-14|<sup>14</sup>C]], се образуват при бомбардирането на горните слоеве на атмосферата от [[космически лъчи|космическите лъчи]]. Въпреки сравнително малките им периоди на полуразпад, те не са рядкост в природата, понеже запасите от тях се попълват непрекъснато.
== Дъщерни радиоизотопи ==
▲Има няколко различни механизма за образуване на радиоактивните изотопи. Първият е космогеничният, при който се произвеждат т.нар. първични радиоактивни изотопи. При него, радиоактивните изотопи се произвеждат в ядрата на звездите, при [[ТЯР|термоядрения синтез]]. Все още се откриват запаси от така образуваните изотопи (например [[уран (елемент)|уран]]), понеже техните периоди на полуразпад са изключително големи. Вторият важен механизъм са вторичните радиоактивни изотопи, които са продукт на радиоактивното разпадане на първичните радиоизотопи. Други радиоизотопи, като [[въглерод-14]], се образуват при бомбардирането на горните слоеве на атмосферата от [[космически лъчи|космическите лъчи]]. Въпреки сравнително малките им периоди на полуразпад, те не са рядкост в природата, понеже запасите от тях се попълват непрекъснато.
Дъщерните радиоизотопи са радиоизотопи, които се срещат в природата, но в минимални количества. Те имат много кратък период на полуразпад и са много по-силно радиоактивни, в сравнение с [[естествен изотоп|естествените радиоизотопи]], от които са получени. Дъщерните радиоизотопи се срещат, само защото са постоянно възобновявани в Земята, в следствие на природни процеси. Такива процеси са [[алфа-разпад|алфа-]] и [[бета-разпад]]ът на естествените радиоизотопи – [[уран-235|<sup>235</sup>U]], [[уран-238|<sup>238</sup>U]], [[торий-232|<sup>232</sup>Th]], [[спонтанно делене|спонтанното делене]] на [[уран-238|<sup>238</sup>U]] и процесите на ядрена [[трансмутация]], предизвикани при естествената радиоактивност – производство на [[плутоний-239|<sup>239</sup>Pu]], [[технеций-99|<sup>99</sup>Тс]]<ref name="Cigar">{{икона|en}}{{cite journal | journal = Geochimica et Cosmochimica Acta | volume = 63 | issue = 2 | pages = 275 – 285 | year = 1999 | doi = 10.1016/S0016-7037(98)00282-8 | title = '''Nature's uncommon elements: plutonium and technetium''' | first = Дейвид | last = Къртис | last2= Фабрика-Мартин | first2=Джун | last3=Пол | first3=Диксън| last4=Креймър | first4=Джан | bibcode=1999GeCoA..63..275C}}</ref> и [[уран-236|<sup>236</sup>U]]<ref>{{икона|en}}http://esarda2.jrc.it/references/Technical_sheets/ts-mass-spectrometry-071212.pdf</ref> при [[поглъщане на неутрони|неутронно поглъщане]]<ref>{{икона|en}}{{cite journal | journal = Nuclear Instruments and Methods in Physics Research B | volume = 259 | pages = 727 – 732 | date = Юни 2007 | doi = 10.1016/j.nimb.2007.01.210 | title = '''AMS of natural <sup>236</sup>U and <sup>239</sup>Pu produced in uranium ores''' | first = К.М. | last = Улкън | last2= Бароус | first2=Т.Т. | last3=Фифилд | first3=Л.К. | last4=Тимс |first4=С.Г. |last5=Стайер | first5=П. |bibcode = 2007NIMPB.259..727W }}</ref> от естественият уран.
=== Елементи, които са продукт на гореизброените процеси ===
== Приложения ==▼
{| class="wikitable"
! Име на<br/>елемента !! Химичен<br/>Символ
|-
| [[Технеций]] || Tc
|-
| [[Прометий]] || Pm
|-
| [[Полоний]] || Po
|-
| [[Астат]] || At
|-
| [[Радон]] || Rn
|-
| [[Франций]] || Fr
|-
| [[Радий]] || Ra
|-
| [[Актиний]] || Ac
|-
| [[Протактиний]] || Pa
|-
| [[Нептуний]] || Np
|-
| [[Плутоний]] || Pu
|}
▲== Приложения ==
Радиоизотопите се използват основно по две причини: те са източник на [[електромагнитни вълни]] и заради химичните им свойства. Радиоизотопи на добре познати елементи могат да се използват и като маркери, понеже повечето радиоизотопи са с близки свойства до нерадиоактивните изотопи. Например, за да се изследва начина по който растенията взаимодействат с [[въглероден диоксид|въглеродния диоксид]], може да се използва въглероден диоксид, в който състав влиза радиоактивен въглерод. Частите от растенията, които взаимодействат с въглеродния диоксид, са слабо радиоактивни.
В медицината, радиоизотопите се използват при диагностиката, лечението и научните изследвания. Взаимодействието на различни органи със слабо радиоактивни изотопи дава диагностична информация и друга информация за човешката анатомия и функцията на определени органи. Радиоизотопите са обещаващ метод, използван при лечението на различни видове рак, с облъчване на [[тумор]]ите. Хирургическите инструменти се стерилизират с мощно [[гама-лъчение]]. Около един от двама души в западния свят са се възползвали от напредъка на ядрената медицина.
Line 15 ⟶ 43:
В [[биохимия]]та и [[генетика]]та, радиоактивните изотопи са маркери, позволяващи да се наблюдават различни биологични процеси, като преноса на [[аминокиселини]] и репликацията на [[ДНК]].
В индустрията и минното дело, радиоизотопите позволяват да се изпитват спойките, в [[метрология]]та
Естествените радиоизотопи се използват и в палеонтолотията, геологията и археологията, за да се определи възрастта на различни изкопаеми и находки.
{| border="1" align="left" cellpadding="5" style="text-align:center;border-collapse:collapse;margin-top:0.5em;"
Line 201 ⟶ 229:
|}
{{br}}
== Вижте също ==
* [[Радиоактивност]]
* [[Изотоп]]
== Източници ==
{{reflist}}
{{превод от|en|Radionuclide|171535103}}
| |||