АК-47: Разлика между версии

Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19-ти век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19-ти век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди [[Втора световна война|Втората световна война]] в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му. Пробива започва в СССР, където масовите автоматични пистолети ППД, [[ППШ-41]] и ППС, благодарения на отличната външна балистика на малокалибренияпатрона им патронсъс сравнително голям обхват до около 200 метра прицелна и 400 м ефективна стрелба, започват да се използват като основно оръжие за пехотата. В същото време германската тактика и постройка на пехотните подразделения е фокусирана около картечницата ([[MG-34]] и [[MG42|MG-42]]), пехотните части са въоръжени с болтови пушки, като само офицерите са били въоръжени с автоматични пистолети ([[MP-40]]). БалистикатаВъншната балистика на използвания в Германия 99х19 parabelum mm патрон въпреки по-голямата му убойнавъзпираща сила, е малко по-лоша от тази на съветския 7,62х25 прекопиран от маузеровия 7.63Х25 ( една стотна от милиметъра е в технологичния допуск, така че смяната на последната цифра от 3 на 2 е идеологическа ), което не позволява използването на автоматичните пистолети като основно пехотно оръжие. 9 mm патрони са ефективни до около 100 m, като могат да стрелят до около 200 m по групови цели. Това налага разработка на ново оръжие и за него е избран новия патрон 7,92х33.