Митровци: Разлика между версии

Църквата „Възнесение Христово“ е градена през 1871 година на мястото на по-стара. В миналото изкуствоведът [[Асен Василиев]] видял в черквата 23 икони, пренесени от по-стария храм, като едната икона била датирана от 1843 година. Черквата е строена от майстори от с. Славинье, Пиротско. В нея е била съхранявана изключително ценна златотъкана плащаница. Днес местонахождението на плащаницата е в Чипровския музей. Някои от старите икони са откраднати или посечени. В църквата се намират стари фрески. По времето на комунизма в България, църквата е превърната в обор за животни, а през 1995 г. е ремонтирана и обновена по инициативата на о.з. майор инж. Огнян Тасов, внук на осъдения от [[Народен съд]] Захари Стефанов, и осветена от [[Дометиан Видински|Видинския Митрополит Дометиан]]. Днес църквата се нуждае от нова камбанария. В близост до селото, в югозападна посока, се намират руините на манастир. Манастирът е отбелязан с името "Св. Иван Рилски" в „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ на Феликс Каниц от 1880 г.

 

 

Селището е стар център на кожарството, семеен занаят на много митровчани. През 18. век митровски кожи (сахтиян) са получили грамоти на изложение във Виена. Етнографът [[Димитър Маринов]], посетил селището в края на 19. век, отбелязва, че в обработката на кожите са се използвали самоделни машини, измислени от местното население. Суровини (сурови кожи) са били изкупувани от всички краища на България. След продължителна и трудна обработка голяма част от продукцията е била изнасяна за европейските държави с влак или с параход по р. Дунав, през Оряхово или Лом. През първата половина на 20. век почти всеки от мъжете в селото е бил на гурбет в Латинска Америка или [[САЩ]]. Има сведения как гурбетчии са се връщали за да участват във войните. Тези предпоставки нареждат жителите на Митровци сред най-заможните в региона, за което говори и наличието на банков клон в селото. След 1944 г. постепенно кожарството започва да изчезва като препитание и днес то е безвъзвратно загубено. Десетки жители на селото емигрират в западна Европа или САЩ – в градовете [[Детройт]], [[Чикаго]], [[Денвър]] и др.