Михаил Добромиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
През декември 1721 г. неочаквано за софийски архиепископ бил назначен [[Марко Андрияши]] от [[Дубровник]], дотогава епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]]. През 1721 г. Андрияши предприема обиколка из епархията. Тя е разделена на две мисии: [[Раковски (град)|Калъчлииска]] („долните села“) и [[Хисаря|Даваджовска]] („горните села“). Към Калъчлииската мисия се числят: [[Раковски (град)|Калъчлии]], [[Раковски (град)|Балтаджии]], [[Пловдив]], [[Ямбол]], [[Стара Загора]] и [[София]]. През 1723 г. по заповед на архиепископа, Добромиров заминава за [[Белене]], където е имало остра нужда от свещеници, като обслужва и католиците в [[Русе]]. На негово място от [[Миромир|Даваджово]] е изпратен [[Петър Милошевич]].
Поради войните с [[Австрия]], във втората половина на 20-те години на ХVIII век били предприети повсеместни гонения срещу католическото духовенство, над което винаги тегнели подозрения на турските власти за сътрудничество със западните врагове на империята. Архиепископ Андрияши и подведомственото му духовенство били принудени да напуснат и да се установят в [[Дубровник|Рагуза]], [[Далмация]]. Задърският епископ съветва Конгрегацията на първо време да изпрати в [[Област Пловдив|Пловдивско]] само Добромиров, умен и деятелен човек достоен дори за епископ.Той моли Конгрегацията да отпусне 40 шкуди, тъй като бил беден и лишен от облекло, както и за големите пътни разходи.<ref name=":1">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref>
Като имперски поданик през 1729 г. отец Добромиров се завръща в епархията в качеството си на архиерейски наместник. През октомври 1729 г. пристига и помощникът му Никола Тодоров, който обслужва павликянските села западно от [[Стряма|река Гьопса]] („горните села“).
| |||